Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Фучат линейки и патрулки! Пожарна реже ламарини. Петима са пострадали край Благоевград
  • Новини

Фучат линейки и патрулки! Пожарна реже ламарини. Петима са пострадали край Благоевград

Иван Димитров Пешев октомври 24, 2022
paisatiasmtasmt.jpeg

Петима младежи са пострадали при катастрофа в Благоевград, двама са с опасност за живота, съобщиха от Областната дирекция на МВР в Благоевград.

Както съобщихме, инцидентът стана в неделния следобед в района на пътен възел „Грамада“. Младеж на 18 години, движейки се с несъобразена скорост по ул. „Иван Михайлов“, е загубил контрол над автомобила, който се е ударил в стълб и се е преобърнал по таван.

При инцидента с опасност за живота са пострадали 18-годишният водач, който е настанен за лечение в Многопрофилната болница за активно лечение в Благоевград, както и 15-годишно момиче, което е транспортирано за лечение в столична болница.

С охлузни рани са три непълнолетни момичета, които също са пътували в автомобила, съобщават от МВР – Благоевград.

Не изпускай тези оферти:

Още криминални новини:

Мъж от Асеновград доказва за трети път, че не шофира дрогиран, съобщава NOVA.

Емил Узунов от Асеновград преди време заяви, че няма да напуска дома си на определена дата през следващите няколко години. Причината – през преходните две години той на два пъти преживя ужасен шок. Оказа се уличен, че шофира след употреба на наркотици.

Животът му се върти в особен кръговрат. Спират го, дава първоначално положителен полеви тест за употреба на наркотици, слагат му белезници, карат го в болница.

Дава проби за кръвен тест, обискират дома му, задържат го в полицията, образуват му досъдебно производство, освобождават го, излизат след няколко месеца резултатите от кръвните му проби, които се оказват отрицателни, оневиняват го, връщат му книжката.

Минава кратък период, спират го отново. Тази година Узунов отново е спрян. И отново е с положителен тест за наркотици.

Сега очаква за трети път резултатите от кръвните проби, които да докажат, че не е употребил амфетамини.

Той, обаче, твърди че този проблем създава грижи на семейството му, в работата му и се отразява на социалните му контакти.

След като в началото на седмица започнаха масови проверки на полицаи за алкохол и наркотици, бяха открити случаи с униформени, дали положителни проби за дрога.

Тогава се заговори, че тестовете не отчитат съвсем правилно и на тях не може напълно да се вярва, тъй като много хора, приемащи определени лекарства, може да отчетат положителен резултат на такъв тест.

Но до този момент полицаите не приемаха тази теза.

Едва, когато не бяха подложени на същите проби, признаха, че грешки се отчитат. А истината се установява едва след дълъг период от време, когато е готов резултатът от кръвната проба, изследвана в единствената лаборатория в страната ни.

Експерти вече изразиха мнение, че е нужно преразглеждане на Наредбата, регламентираща правенето на Drug Check, който установява шофирал ли е водачът под влияние на наркотични вещества.

„Положителен тест за амфетамин може да се даде и след употреба на комбинирани медикаменти за настинка. Веществото псевдоефедрин, което се съдържа в много лекарства, дава такъв фалшив резултат“, обясни академик Добрин Свинаров от Клиничната лаборатория и клинична фармакология в УМБАЛ „Александровска“.

По думите му трябва да се спазват правилата за токсикологичния анализ.

„Негативният полеви тест може да не означава чист човек, от друга страна позитивният тест е възможно да е обременен от грешка, която е декларирана в спецификата на всеки тест. Кръвният тест е потвърдителният“, поясни той.

По думите му у нас трябва да се изградят 6-8 лаборатории, където кръвните проби да може да се изследват.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тайната рецепта на учителя Дънов: Пийте го на гладно всяко сутрин, само по една чашка
Next: Ще закриваме държавата ли? Професори предлагат България да няма национален празник

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.