Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Хвърлям една шепа в легена и потапям краката си, след час идва супер ефектът
  • Новини

Хвърлям една шепа в легена и потапям краката си, след час идва супер ефектът

Иван Димитров Пешев юли 12, 2023
tqwqwhwqhwtt.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Приятно е да потопите краката си в топла вана след тежък работен ден. Водата облекчава умората и болката, отмива цялата мръсотия.

За да подобрите ефекта, можете да добавите любимите си етерични масла или просто специална пяна.

Но има един продукт, които ако добавите, ще постигнете най-добър ефект. Неговите ползи са доказани от векове.

Става въпрос за английска сол.

ВАНА С АНГЛИЙСКА СОЛ

Английската сол е естествено минерално съединение. Основният ѝ компонент е магнезиев сулфат, който има отлично противовъзпалително и антимикробно действие. Английската сол се използва широко в козметиката и медицината. Облекчава болката след тренировка и подобрява благосъстоянието.

Вана с английска сол след тренировка ви позволява да регенерирате разтегнатите мускули и да възстановите тонуса на цялото тяло. Освен това ще ви осигури отлично настроение и благополучие след физическо натоварване. Баните с английска сол се препоръчват и след спортни травми и операции.

Магнезият, който е основният компонент на солите, има редица полезни свойства за нашето тяло. Освен регенериращи и възстановяващи свойства, тази сол има страхотен ефект върху мускулната, нервната, костно-ставната система на нашето тяло.

В допълнение, английската сол е отличен антиоксидант и детоксикатор. Тя премахва токсините от тялото ни в случай на отравяне и помага за регулиране на метаболизма.

Свойства на английската сол
Английската сол е отлично антимикробно и противогъбично средство. Ако усетите неприятна миризма на краката, ваните с добавка на английска сол ще ви помогнат да се справите с този проблем.

Няколко процедури и ще забравите завинаги за проблема с неприятната миризма. А кожата на краката ще стане гладка и нежна без сложни салонни процедури.

В допълнение, тази процедура е много по-бюджетна и има много допълнителни положителни аспекти. Всичко, което трябва да направите, е да потопите краката си в солена вана за 20 минути. Повтаряйте тази процедура всеки ден в продължение на една седмица.

Изследванията върху употребата на английската сол продължават и днес. Към днешна дата този продукт остава малко проучен в областта на клиничните изследвания. Но фактът, че е универсално решение за много проблеми, остава неоспорим.

Днес учени от много страни спорят за възможността този продукт да се използва като основа на хранителна добавка за загуба на излишни килограми. Все още не е възможно да се оцени този метод, тъй като има малко изследвания и факти. И тези експерименти, които вече са проведени, имат много смесени резултати.

Въпреки това познаването на английската сол е достатъчно, за да се справите с много ежедневни проблеми. А милиони жени по света използват английска сол всеки ден след напрегнат работен ден, за да облекчат подутите крака или просто да се отпуснат.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

FB.AppEvents.logPageView();

};

(function(d, s, id){ var js, fjs = d.getElementsByTagName(s)[0]; if (d.getElementById(id)) {return;} js = d.createElement(s); js.id = id; js.src = "https://connect.facebook.net/en_US/sdk.js"; fjs.parentNode.insertBefore(js, fjs); }(document, 'script', 'facebook-jssdk'));

Continue Reading

Previous: Теодора Андреева – Андреа излезе и каза истината за новия си живот: Без Кубрат, с мъж и дете
Next: Наскоро се пенсионирах и съпругът ми веднага попита, къде ще работя: Поисках да се разведа с него

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.