Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Хекимян отговори на най-задавания въпрос и се разгневи на бившите си колеги журналисти
  • Новини

Хекимян отговори на най-задавания въпрос и се разгневи на бившите си колеги журналисти

Иван Димитров Пешев септември 25, 2023
sdfhfghfdhgfhgf.jpg

„През цялото време като журналист в bTV съм критикувал. Осъждал съм действия в Столична община, търсили сме решения“, заяви Антон Хекимян при обявяването на номинацията му за кандидат-кмет на ГЕРБ за София.

„Визията ми за София е столицата ни да бъде още по-модерен град, да бъде още по-зелен град, да бъде отворен към инвестиции, младите хора. Но преди всичко слагам като акцент образованието“, каза Хекимян.

Той призна, че през годините, докато е работил като журналист, се е замислял с какво ще се занимава след това.

„Получавайки предложението за това да бъдат кандидат на ГЕРБ, си дадох сметка, че искам да работя за обществото и да продължа да работя за обществото. През целия този път съм го правил и мога да продължа да го правя – просто от другата страна“, заяви той.

Хекимян коментира и шансовете на ГЕРБ срещу кандидата на ПП-ДБ Васил Терзиев: „Огромни са шансовете. Мисля, че го осъзнават и самите те. Това, което аз ще направя като кампания, е да бъда себе си. Да бъда близо до хората“.

Той разкри и кое е първото нещо, което ще направи, ако стане кмет на столицата: „Ще инспектирам абсолютно всички ремонти“.

На въпрос на своите колеги журналисти защо ще инспектира ремонтите, като те са правени от кмет на ГЕРБ, той отвърна троснато: „Защо? Не може ли?“.

Попитан дали е подчинявал редакционната политика в работата си като журналист на интересите на ГЕРБ, той отговори: „Сигурен съм, че това е основното съмнение. Но дори и като въпрос е обидно. През целия си път съм стоял твърдо зад принципите на журналистиката. И мога да ви погледна, всеки един от вас, в очите. Да го видите и прочетете. Не съм се съобразявал с никого“.

Хекимян благодари на Борисов и партийните структури на ГЕРБ. „Без да съм партиец, аз съм гражданин като всеки един от вас. Но ще разчитам изключително много на хората, които виждате зад мен“, изтъкна той.

„Нека погледнем картината отгоре и да видим колко много е направено за този град“, призова той.

Председателят на Столичния общински съвет Георги Георгиев благодари от името на целия екип на ГЕРБ-София и на общинските съветници от партията на Хекимян за това, че е приел номинацията и е избрал екипът от професионалистите от партията.

„Нашата листа има изключителни попадения. Половината от кандидатите ни са нови лица“, изтъкна той.

След като най-върлият ни критик прие номинацията да бъде кандидат за кмет, след като един от най-успешните българи прие предложението да бъде в нашата листа, очевидно е, че сме на прав път“, каза той, сочейки Хекимян и предприемача Любомир Минчев, който по думите му е „отговорът на легендата за успелия потомък на определени структури“.

Георгиев коментира и факта, че неговото име доскоро беше най-спряганото като кандидат на ГЕРБ за София: „Причината да бъде спрягано е моята активност“.

„Да не предизвикваме низки страсти у конкурентите. Интриги при нас няма. Стратегията е ясна. Екипът е железен“, подчерта той.

Георгиев каза още, че листата за общински съветници на ГЕРБ ще бъде водена от Хекимян, той самият ще е втори, на трето място ще е Любомир Минчев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Не пътувайте за Гърция – очакват се сериозни бури, затварят училища
Next: bTV с извънреден ход след изненадващото решение на Хекимян да става кмет

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.