Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Херо: Професор ми каза, че ми остава година живот. Много е трудно да чуеш тежката диагноза
  • Новини

Херо: Професор ми каза, че ми остава година живот. Много е трудно да чуеш тежката диагноза

Иван Димитров Пешев септември 9, 2023
hewtewdsgdgsdg.png

Един от най-успешните ни футболни треньор се върна години назад към вай-важната си битка в живота, която успя да спечели.

Херо е един от най-успешните футболни треньори в историята ни. Той печели три пъти шампионската титла на България с 3 различни клуба.

През 2011-а година обаче е диагностициран с рак и чува професор да казва, че му остава година живот.

„Това е един паметен двубой, в който залогът е изключително благородна кауза. На първо място казах на момчетата в съблекалнята да са здрави и да се пазят. Тези хора, които се борят с болестта, заслужават този мач“, каза Херо, който бе треньор на българите в „Мач на надеждата“, който събра над 20 000 зрители на Националния стадион „Васил Левски“ на 6 септември, предава bTV.

„Когато усетих положителната енергия от хората, вярвах, че и моят проблем е решен. Така и стана. Да дадем подкрепа с личен пример на тези хора, е много важно“, допълва треньорът.

„Много трудно е да чуеш тежката диагноза, бях неадекватен един-два дни. Чух и по-тежки думи. Но дни след това усетих добрата страна на българина, усетих подкрепа и бях сигурен, че ще го преодолея на 100%. Трудно ми беше да асимилирам, че ми остава една година живот“, не крие Димитров.

30 000 нови онкоболни се регистрират в България всяка година, показва статистиката. „Трябва да вярват, че няма непреодолими проблеми. Ракът не е краят на живота! Стига да вярват и да се борят. Най-близките им хора трябва да близко до тях 24 часа в денонощието и да ги обгрижват с любов.

Болестта ме научи да бъда човек, който се радва на малките неща. Пожелавам на всички да обичат и да бъдат обичани“, вдъхва оптимизъм легендарният наставник.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Преди обед тръгна с фалстарт! Зрители разочаровани, реват за Кадиев: Сашо, върни се!
Next: Село във Родопите без нито един жител навява безкрайна тъга

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.