Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Хляб за 7 дни по рецепта на баба ми – остава мек като душичка цяла седмица! От 20 години само него правя
  • Новини

Хляб за 7 дни по рецепта на баба ми – остава мек като душичка цяла седмица! От 20 години само него правя

Иван Димитров Пешев март 4, 2024
sdfvdskfvkfdbkfgkbgf.png

Баба ми правеше този хляб и наистина ще издържи цяла седмица, без да изсъхва. Правя го от 20 години и го препоръчвам на всички, които обичат домашен хляб. Днес се сетих за тази рецепта, защото една дама я спомена в една готварска група и реших да ви пиша. Според мен подобни рецепти не трябва да се забравят, рядко се срещат и са много добри.

Това, което отличава този хляб от другите домашни хлябове, е една съставка, която му придава страхотен аромат и вкус и това е кимионът.

Когато тестото се меси, се добавя една чаена лъжичка кимион на зърна, а след това всеки, който желае, може да поръси целия хляб с кимион преди печене.

Ето рецептата:
Хляб за 7 дни по рецепта от баба
Продукти:

500 г универсално брашно
1 пак.суха мая
1 чаена лъжичка сол
1 чаена лъжичка захар
250 мл топла вода
1 чаена лъжичка кимион на зърна
масло за намазване на формата
вода и брашно за намазване на хляба

Приготвяне:

Пресейте брашното, смесете го с маята, солта и захарта, след което като добавяте малко по малко топла вода, замесете меко тесто.

тесто за хляб

Преди края на месенето добавете кимиона. Оставете на топло, добре покрито (без течение в стаята), за да втаса.

Когато увеличи обема си го омесете веднъж, но нежно, все едно го прегъвате. Оформете го според размера на формата (която предварително сте намазнали), внимателно поставете тестото вътре и го оставете покрито да втаса още малко.

тесто във форма за хляб

Направете каша от хладка вода и брашно с консистенцията на течно кисело мляко, след което я намажете върху тестото.

брашнена каша

Поръсете го с кимион и го изпечете в добре загрята фурна на 180 градуса за около 40 минути.

хляб с кимион

Извадете хляба от формата, намажете го с вода и го завийте в кърпа, за да омекне коричката.

домашен хляб с кимион

Да ви е сладко!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Би Ти Ви сваля Фермата
Next: Урок по история: Мит или реалност е Троянският кон

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.