Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Хора от цяла България се стичат към къщата на Петър Дънов, никой не вярва, че…
  • Новини

Хора от цяла България се стичат към къщата на Петър Дънов, никой не вярва, че…

Иван Димитров Пешев април 9, 2024
vsdvdfvsdfbfgbgfnbdgng.png

Къщата на Петър Дънов на столичната ул. „Опълченска“ 66 прилича на строителна площадка, но това не спира поклонниците, пристигащи тук от близо и далеч. Някои от тях носили стари вестници с вестта, че най-после е стартирало възстановяването на музея, пише „Телеграф“.

Координатор на ремонта споделя, че хората идват да се уверят с очите си, че това наистина е факт. Имало и такива, които пристигали просто да постоят и помълчат на това свято място като в храм.

 

Една жена влязла и, плачейки, започнала да прегръща и целува дървените колони. После отишла в стаята на Учителя и се загледала през липсващия прозорец, взет за реставрация, сякаш е там, защото през него слънцето е гледал самият основател на Всемирното бяло братство в зората на XX век.

Гид

„Портиерът на Националния политехнически музей в съседство с добро чувство казва, че вече се е превърнал в гид. Защото постоянно идват хора и питат къде е къщата на Дънов.

Но нека, щом тя е обединител на българите, дано да станем и по-добри и държавата ни вече да тръгне по един по-добър път“, коментира адвокат Руска Дучева пред изданието.

Тя е ангажирана с възстановяването на музея от страна на общество „Бяло братство“. Разказа, че в момента тече усилен ремонт на покрива и зидовете, но и успоредна реставрация на мебели в къщата на Петър Дънов.

Снимки

„Идеята е да направим мястото максимално близко до историческите източници, които имаме като данни и снимки. Ето преди малко имах среща с архитект реставратор, който ще работи по възстановяване на четирите сламени стола, на които е седял Учителя и негови последователи. Имаме една табуретка като образец“, информира Дучева. Чешмата в двора, от която е пил българинът с последователи в цял свят, пък вече тече.

Съгласувано с Министерство на културата в момента върви сериозно кърпене на покрива, смяна на греди, поставяне на хидроизолация, укрепване на зидовете.

„Първоначалната ни идея бе да отремонтираме само покрива. Но се оказа, че конструкцията на къщата е много компрометирана. Затова първо трябва да бъдат укрепени стените и основите с модерни подходи и материали. Все пак градежът датира от 1882-1884 г.

Тогава са били други външните обстоятелства, докато сега шумовите вълни и вибрации от булеварда в близост са денонощни, което бавно руши тази светиня.

Реално всичко по нейното възраждане се прави успоредно, тъй като юли месец доста хора планират да дойдат тук – тогава ще честваме 160-годишнината от рождението на Петър Дънов“, обясни Дучева, която почти ежедневно е на обекта.

Лични вещи

Казва, че когато всичко стане готово от общество „Бяло братство“ ще предоставят част от личните вещи на Учителя, за да бъдат изложени за първи път за посетители. Артефакти на вожда Георги Димитров пък вероятно ще бъдат експонирани от Българския антифашистки съюз.

Дънов е живял в тази къща на квартира цели две десетилетия – от 1905 до 1926 година. Именно тук той започва с първите си беседи. Знае се, че е делил имота заедно с героя от Лайпцигския процес – Димитров.

Именно заради комунистическия вожд през 1972 г. цялата къща е обявена за паметник на културата с национално значение, но скоро след това постепенно е занемарена и стига почти до разруха.

На 30 март бе организиран благотворителен концерт. От събраните 3500 лева всичко отива за възстановяването на музея под формата на материали и надници на работниците, информира още Руска Дучева.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Температурите падат: Студен фронт преминава през страната
Next: След тежката загуба, Йорданка Христова взе важно решение

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.