Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Хората, родени на тези три дати имат специална душа
  • Новини

Хората, родени на тези три дати имат специална душа

Иван Димитров Пешев септември 3, 2023
sdfgdfhtrtrhtr.png

Хората, които са родени на 5-ти, 14-ти и 23-и ден от месеца, душата е с число 5.

Според науката за нумерологията такива хора са активни, спокойни и с лек характер. Те мразят да седят на едно място и винаги се нуждаят от нова информация.

Вашите цветове са зелено, тюркоазено, светло кафяво, сиво и бяло.

Хубаво е да носите перли, защото те ще Ви дадат защита срещу лошите вибрации и ще защитят семейството Ви.

Ето защо хората, родени на тази дата са специални:

Числото 5 се свързва с енергията на планетата Меркурий. Пъргав ум, силна интуиция и непрестанно желание за нови знания. Силна логика и добри ораторски умения.

  • Също така хората, родени на 5-ти, 14-ти и 23-ти ден са абсолютни ​​новатори.
  • Те лесно боравят с точните науки и са велики анализатори. Може да се интересуват от банковия бизнес, лесно да получават материални ползи. Сред основните им хобита е всичко, свързано с мистицизма и психологията. Такива хора са способни да говорят красиво и се считат за отлични говорители. Те са много общителни, имат много приятели, но поради непостоянството си често ги губят.

 

  • Могат лесно да се адаптира към новите обстоятелства. Емоционални и бързи, но това не им пречи да вземат важни решения. Въпреки това, родените на 5, 14 и 23-ти се характеризират с такива черти като уязвимост и чувствителност.  Те обичат да мислят, така че е трудно да ги заблудите.

 

  • Хората с число на душата 5 се стремят към нови приключения, любовно изкуство и щастливи празници. Дълго остават млади тяло и душа. Заедно с лекотата на характера, те могат да бъдат упорити и е много трудно да бъдат убедени. Винаги стоят здраво на земята.

 

  • Родените на 5, 14 и 23 числа, нумеролозите съветват да развият в себе си такива качества като търпение и постоянство. Не бързайте да правите изводи, да следвате изречените думи, за да избегнете нервни ситуации. Можете да започнете да се занимавате с някои занаяти, които спомагат за успокояване на ума.

Continue Reading

Previous: Огромна трагедия: Пиян шофьор с бясна скорост погуби живота на дете пред очите на хората
Next: Хороскоп за 3 септември от Павел Глоба – ДЕВА, неочаквани щедри подаръци! КОЗИРОГ, влиятелни покровители

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.