Нарисувах стенопис на свети Георги в нейния храм и светицата ми се яви
Кой е той
Художникът Пламен Капитански е човекът, нарисувал стенописа на свети Георги на входа на църквата в село Златолист. В този храм живее и умира Преподобна Стойна, която българският народ почита като светица.
Нейните точни предсказания за бъдещето продължават да се сбъдват и до днес. Приживе Ванга я припознава за своя духовна сестра.
Пламен Капитански прекрачва храма „Свети Георги“ в най-трудния момент от своя живот. И тогава става чудо!
Художникът разказва за читателите на “България Днес” как Преподобна Стойна променя живота му.
– Пламене, в днешно време хората трудно вярват в чудеса. Такова се случва с теб в храма на Преподобна Стойна в Златолист. Но нека започнем отначало. Какъв беше твоят живот преди съдбовната среща в църквата?
– Бях закъсал със здравето. Направо бях отровен от бои, разтворители и всякакви разочарования, свързани с изложби, откраднати картини и какво ли още не. Бях решил, че повече няма да рисувам, но нямах никаква идея с какво ще се занимавам. Тогава моята приятелка, астроложката Адриана, ми препоръча да се запозная с леля Милка. Като дете леля Милка била близка с Петър Дънов. Когато се запознах с нея, тя ми каза: “Синко, златен си ми! Трябва да ти покажа някои неща из България”. Тръгнахме на пътешествия из страната. С нас дойде и Боби. Той е мой приятел, работил дълги години в Германия. Спестил доста пари и ги загубил с лекота в две пловдивски пирамиди. В продължение на година и половина ни се случиха някои малки паранормални явления. Те сякаш бяха подготовка за онова, което ме споходи в храма, където е живяла Преподобна Стойна.
– Случайно ли се озова там?
– Един ден Боби просто съобщи: “Тръгваме за Златолист! Храмът е страхотен. Стенописът над входа на църквата е паднал. Капитански, трябва да го възстановиш!“. Аз му признах: “Боби, изморен съм, освен това не рисувам религиозни сюжети”. Въпреки това потеглихме. Леля Милка също беше с нас. Когато пристигнахме, църквата беше празна. Боби доведе кмета Георги да ни отключи. Леля Милка се заговори с него и сякаш между другото ми каза: “Синко, качи се в стаята на Преподобна. Нещо ще ти се даде”. Другите останаха долу, аз се качих. Както стоях прав, някаква сила ме завъртя! Краката ми не се отлепваха от пода, но тялото ми се движеше под формата на елипса. Всичко това стана за минути.
– Какво се случи след това?
– Слязох в църквата и започнах да разглеждам стенописите и иконите. Тук-там забелязах, че има дупки от дървояд. Излязох отвън. Моите приятели и кметът бяха на пейката. Кметът започна да гледа към мен, но не мен, а около 50 сантиметра над главата ми. Беше с ококорени очи и ме попита кой съм. На мен ми стана смешно, защото наистина усещах тялото си удължено с 50 сантиметра. Отговорих му, че съм най-обикновен турист, дошъл да посети храма, и допълних: “Купи терпентин, за да убиеш дървояда. Нанасяш го с четка поне 3-4 пъти”. Той продължаваше да ме гледа по-горе и пак ме пита кой съм. Отговорих му: “Бях художник, вече не съм”. Тогава кметът ме помоли да нарисувам свети Георги. Отказах му: “Завършил съм стенопис, но не рисувам религиозни изображения”. Кметът продължи да ме убеждава: “Свети Георги си знае работата!”.
– Как успя да те убеди да направиш стенописа?
– Първо се опитах да уверя кмета, че ще намеря някой колега художник, който ще нарисува светеца по канон. Той изведнъж призна, че нямали пари. В този момент разбрах, че аз трябва да го направя. Разменихме си домашните телефони. Един ден ми се обади, че стената вече е суха и може да се работи. Не казах нищо, просто си събрах боите.
– Сам ли отиде в Златолист?
– Обадих се на Боби, астроложката Адриана и на леля Милка. Заедно тръгнахме. Пак си беше безпаричие, но този път имахме две палатки. Опънахме ги в полунощ отстрани на пътя. На сутринта се събудих пръв. Събудих Боби да извика кмета, за да даде благословията си. Бях взел албуми с изображения на св. Георги. Показах ги на кмета. Той ми описа как е изглеждал светецът върху предишните стенописи. Започнах смело да нанасям боите. Започнах в 7 часа сутринта. Към 12 часа свети Георги беше почти оформен.
– Осъзнаваше ли какво се случва в онзи момент?
– Спомням си, че кметът стана, започна да бие някаква камбанка, да вдига селото да идва. Преди това разказа, че в църквата рядко идва поп. Появиха се жителите на селото – няколко баби и дядовци. Дойде и жената на кмета с двете им дъщери. Стенописът беше завършен. Усетих сякаш огромна скала падна от плещите ми. От звука на камбаната астроложката Адриана се събуди. Излезе и каза, че св. Георги се е материализирал. Усещах тежка умора. Напрежението, което беше минало през мене, беше огромно. Помня само как в ръцете ми бабите ми подадоха 2 шишета ракия и домати. Това беше най-големият хонорар в живота ми.
– Имаше ли ново видение от Преподобна Стойна след това?
– Същия ден в суматохата пред големия стенопис леля Милка ми прошепна: “Синко, имаш право да легнеш на леглото на Стойна. Нещо ще ти се даде”. За втори път бях сам в стаята на Преподобна Стойна. Легнах с опънато тяло. Затворих очи и жълто-оранжева светлина мина през тялото ми като скенер напречно до главата ми. След това се появиха нарисувани войни светци, които никога преди това не бях виждал. Видението беше като на кинолента и завършекът беше образът на Стойна. С отворени очи и с лека усмивка. Тогава разбрах, че светицата прави чудо с мен!
– Как се промени животът ти след това?
– Промени се много бързо и към добро. Като се прибрах в София, веднага извадих няколко снимки, заснети по време на работата върху портата на храма. Вечерта отидох на рожден ден на моя позната. След като почти всички си бяха отишли, вече към един след полунощ, се появи една късна гостенка. Тя се оказва първата българка, собственичка на галерия за родно изкуство в Париж. Не помня как стана дума, но й показах снимките от храма на Стойна. Тя силно се заинтригува от това, което рисувам. На следващия ден дойде и взе една моя картина. Заръча ми с парите да купя най-големите платна и най-хубавите бои и да се върна към рисуването. И се върнах. След това при мен дойдоха и хора от Кръстова гора с молба да им нарисувам три икони. И оттогава не мога да спра да рисувам икони. Най-често на Преподобна Стойна. Религиозен съм, но не спазвам канони.
– В какво вярваш?
– Вярвам в нещата, които ми се случиха при Преподобна Стойна. Показаха ми се чудеса. Оттам всичко започна. Често хора, които са получили икона от мен, ми благодарят. Казвам им – не благодарете на мен, аз съм само посредник. Благодарете на светеца, който е нарисуван.
– Питал ли си се защо именно ти си бил избран от Преподобна Стойна, за да възстановиш изображението на свети Георги?
– Защо ли съм бил избран… Ще ти отговоря с една мисъл, която не е моя, но я харесвам. “Ние ви мерим не по постъпките ви, не ви мерим по мислите ви, а по дълбочината на душите ви”.
– Случвало ли се е хора, на които си давал икони, да усещат частица от това, което се е случило с теб в Златолист?
– Да. Много хора, които не знаеха за Преподобна Стойна, а сега посещават редовно храма „Свети Георги“ в Златолист. Усещат силата и божията благодат, която се сипе там
– Случва ли ти се да сънуваш Преподобна Стойна?
– Не само я сънувам. През деня тя често се появява в съзнанието ми. Дава ми знак кога да започна да я рисувам.
– Имаш ли усещането, че по някакъв начин Преподобна Стойна и другите български светци ни закрилят от небето?
– Разбира се, че ни пазят и закрилят!
Предсказанията
Предсказанията на Преподобна Стойна са грижливо записани по заръка на самата ясновидка. Тя започва да диктува своите поророчества четири дни преди да умре в църквата “Свети Георги” в Златолист. Ясновидката е знаела точната дата на своята смърт – 22 декември 1933 г. Затова заръчва при нея да дойде момиче от Самоков на име Бояна, което да запише думите й. Историята е разказана в книгата за Преподобна Стойна “Съвършената” на писателката Неда Антонова.
Преподобна Стойна предсказва смъртта на цар Борис III. След опита за убийство на монарха в Арабаконак и след атентата в храма “Света Неделя” Преподобната казва на Богомолците в Златолист: “Не бойте се за царо ни и не страшете се за неговио живот. Комуто е дадено да бъде отровен, него куршум не лови”. Пророчеството е направено през 1925 г., а Борис III умира през 1943 г.
Преподобна Стойна и Ванга са имали особена духовна връзка. Приживе Вангелия преспивала веднъж годишно в стаята на Преподобната в храма “Свети Георги” в Златолист. Именно пророчицата от Петрич поръчва и паметника за гроба на Стойна.
Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате: