Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цирк в ефира на bTV: Светльо Иванов скочи на Асен Василев
  • Новини

Цирк в ефира на bTV: Светльо Иванов скочи на Асен Василев

Иван Димитров Пешев март 18, 2024
svdfvdbdfdbbhnghg.png

„Правителството официално е в оставка, тъй че и аз като министър на финансите, съм в такава“. Това заяви в ефира на bTV министърът на финансите в оставка Асен Василев.  „От парламента зависи дали пак ще съм министър на финансите. Преговарящите екипи могат в най-добрия случай да направят предложение, но решението е на депутатите в парламента.

Преговорите продължават. Г-жа Мария Габриел ще реши дали да съм част от кабинета„, каза той.

„Аз съм човек, който си върши работата. Основната ми задача е да вкарам България в еврозоната и работим изключително активно от юни-юли 2023 година и вече вървим към финализиране на процеса“, добави финансовият министър в оставка.

На въпрос има ли вариант името му да фигурира в състава на следващия кабинет, Василев отвърна:

„Варианти има всякакви, парламентът избира правителството, а г-жа Габриел има правото да впише министрите, с които иска да работи в папката на президента. Нека да завършат преговорите и тогава ще говорим спокойно“, заяви Василев.

„Преговорните екипи са с основен фокус да се изготви документ, който ясно да очертае как продължаваме в следващите 9 месеца и натам до края на мандата.

В началото на правителството на Денков имаше ясна законодателна програма и малко щети, които още могат да бъдат оправени от парламента“, каза той.

„В момента това, което трябва да се случи през следващите 9 месеца, е да станат реалност взетите решения през предишните месеци. Трябва да се изберат лидери на органите, нищо да не става на тъмно.

Трябва да се заложи нова законодателна програма, правителствената програма и т.н. Това е сложен и амбициозен процес, защото това означава реална промяна на институциите в България“, заяви Василев.

Той призна, че очаква Тагарев да остане министър в кабинета, но това е решение на Мария Габриел и Николай Денков.

„Акад. Денков става вицепремиер, какви функции ще се включва в неговият портфейл като вицепремиер е част от преговорите, които текат. Всичко е въпрос на преговори, които като завършат, ще стане ясно“, отново мистериозно отвърна той.

Колкото и пъти Светослав Иванов да се опитваше да хлъзне госта си да издаде нещо около състава на бъдещия кабинет, толкова пъти Асен Василев отказа да го стори. 

 

Според него вече са започнали голяма част от трудните реформи, а голяма част от промените в законодателството вече са завършени.

По думите му тече изключително тежък преговорен процес.

„Ако гледаме и социологията, представителството в парламента няма да се промени драстично. Затова трябва да гледаме как да направим следващата стъпка, за да не останат направените неща до момента само на хартия“, смята Василев.

„Самият факт, че продължава преговорният процес е добър знак. Аз съм умерен оптимист.

Важно е през следващите 9 месеца да се преоснове регулаторната рамка в държавата. Това не е лесна задача, но е реалистична. За някои решения ще ни трябват и гласовете на ДПС“, призна той.

По думите му в момента инфлацията спада и този темп ще продължи, докато тя не достигне 2-2,5%. „Еврото е напълно реалистично през 2025-а година.

Имаме разговор и с Европейската комисия (ЕК) и с Европейската централна банка (ЕЦБ). Всички условия са изпълнени, освен условието за инфлацията.

Всички прогноза са, че ще изпълним и него през 2024-а година. Моделите показват, че това ще стане най-късно през ноември, ние мислим, че ще стане още през юни“, каза той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Актьорът Георги Стайков взима 600лв. инвалидна пенсия
Next: Урок по фолклор: Ето откъде идва името на правото хоро

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.