Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цирк в ефира на bTV: Цънцарова и Йочев се червят заради Хекимян, той им спретна жесток номер
  • Новини

Цирк в ефира на bTV: Цънцарова и Йочев се червят заради Хекимян, той им спретна жесток номер

Иван Димитров Пешев октомври 26, 2023
btsdfgdfgwewrew.png

Последният дебат между кандидат – кметовете за София започна без основните фаворити – Васил Терзиев, издигнат от ПП, и Антон Хекимян, издигнат от ГЕРБ. 

Дебатът се излъчва по bTV. В него взимат участие кандидатите, приели поканата на телевизията за съответния дебат.

 

В дискусията участват Ивайло Вълчев (ИТН), Ваня Григорова (БСП), Вили Лилков (коалиция КОД) и Деян Николов (Възраждане).  Водещите огласиха, че двамата основни кандидати – Терзиев и Хекимян не са откликнали на тяхната покана.

Дебатът е разделен на два кръга – първо кандидат-кметовете ще отговарят на най-наболелите въпроси в София, а във втория – на въпроси, зададени от софиянци.

„Смятам, че съм единствения кандидат, който всеки ден се среща с хората в кварталите, ще продължа да се срещам с тях. В този смисъл моят разговор е с хората, очи в очи“, каза Григорова, попитана как ще стигне до балотаж.

„Социологията е платена. Вие имате кандидат за кмет, вие сте заинтересована страна“, каза Деян Николов, запитан защо в момента има по-малко подкрепа в момента, отколкото партията му в парламента . 

Водещите веднага го контрираха, че „нямат кандидат за кмет, това е негова лична воля“, визирайки Антон Хекимян, който бе издигнат за кмет от ГЕРБ.

„Молим ви за коректност, и да не си позволявате такива неща, когато сте приели покана от bTV. Шефовете не ни говорят в слушалката, той никога не го е правил, той има друга работа“, казаха водещите.

В неделя софиянци да излязат да гласуват и ще видим реалните резултати, каза още Деян Николов.

„Искам да отбележа нещо, че кандидатите на ПП и ГЕРБ бягаха от дебат. Това не прави нито чест на техните щабове, които ги съветват да участват и да не участват. Но това да не участват в нито един сериозен дебат, е обида към избирателите. Що се отнася до социологията, това не е първата кампания, в която вие участвате, убедил съм се, че тя често е невярна. Много от играчите са зависими и правят внушения“, каза Вили Лилков.

„Фактът, че кандидатите на сглобката не се появиха на нито един сериозен дебат, показва, че те нямат политическа култура“, включи се Григорова.

„Не се съобразяваме със социологията. Нашата социология, аз и Григорова не се прибираме вкъщи ходене по кварталите. Всички знаем, че социологията създава настроения и не показва фактическото положение на нещата“, каза на свой ред Ивайло Вълчев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Любимата ми маска с горчица, от която косата ми расте като луда и се сгъсти само за месец
Next: Земетресение разлюля България, Стражица напомни за себе си

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.