Много често децата забравят обещанията, които дават на родителите си. Когато дъщеря ми Вяра беше малка казваше, че щом порасне ще се грижи за мен и баща си.
Мечтаеше да ни подари голяма къща, където ще можем спокойно да прекараме старините си, а лятото да ни води на почивка. Думите са едно, а обещанията – друго.
Днес дъщеря ми е възрастна жена и непрекъснато ни укорява, че сме й задължени. Тя ни е едничка и някой ден ще получи всичко, което имаме, но всяко нещо с времето си.
За съжаление Вяра не иска да чака и вече прави планове как да се докопа до наследството, докато сме още живи. Дъщеря ми вярва, че щом сме й родители, сме длъжни да й осигурим пари или поне апартамент.Наскоро започна да тормози и баба си, манипулирайки я да й завещае жилището си след смъртта си.
Не изпускай тези оферти:
Вяра мисли, че по право наследството й принадлежи, само защото някога е помагала на старицата да засади градината си с картофи. Баба й не можа да откаже и направи завещание в нейна полза.
Но дори и това не й стига и сега се опитва да вземе и нашия дом. Преди известно време със съпруга ми си купихме къща и от глупост оформихме нотариалния акт на името на Вяра. Неотдавна дъщеря ми ни предупреди, че е пуснала имота за продажба, а мен и баща си ще изпрати в старчески дом.
Оттогава не съм спряла да плача. Цял живот се блъскаме по квартири, заделяли сме от залъка си, и вместо да си отдъхнем, ще прекараме старините си в дом. Това ли заслужаваме?
Още интересни истории:
Порасналият ми син ще става баща. Това беше истинска изненада за мен. Не знам какво да правя. Изобщо не се чувствам като баба. Само на 45 години съм, а синът ми тази година навърши 26. За къде да бързаме?
Трябва ли децата да се консултират с родителите си относно семейните отношения и раждането на деца? Истината е, че много родители не са готови да пуснат децата си да напуснат родителското гнездо и това често разрушава личния живот на потомството им и разваля взаимоотношенията.
Ана и Влади се познават само от три години. Те дори още не живеят заедно. Вчера синът ми каза, че Ана е в 7-ма седмица от бременността. Тя е четири години по-млада от сина ми, сега е на 22. Момичето ще премине на дистанционна форма на обучение и ще търси работа на непълно работно време. Синът ми не е в състояние да осигури на семейството си комфортен живот.
Влюбените изобщо не се познават, щом се стигна дотук. Винаги съм казвала на Влади да се пази.
Ана живее в общежитие, едва й стигат парите за храна. Къде ще живеят? След като чух новината, главата ме заболя моментално. Не мога да повярвам, че това се случва. Страхувам се, че повечето от разходите ще паднат върху моите плещи. Не искам отново да слушам детски плач и да уча младите хора как да отглеждат дете.
Днес говорих със сина си, опитах се да го вразумя. Но и двамата са влюбени и мечтаят за семейство. Дори не мога да повярвам, че синът ми е израснал толкова наивен и глупав. Не го ли научих на нищо? Когато му казах, че Ана трябва да направи аборт, Влади си тръгна, затръшвайки вратата. Сега той не ми говори.
За съжаление, процесът на отделяне на децата от родителите рядко протича без конфликт. Ако родителите започнат да се намесват във взаимоотношенията на порасналите си деца, те рискуват да загубят връзка с тях завинаги.
Майката на Влади трябва да погледне на ситуацията от различен ъгъл, да се постави на мястото на младото момиче. Преди 26 години тя беше също толкова млада и глупава и ако някой я бе посъветвал да се отърве от детето, какво би направила?
Вижте още: Нежелан подарък
Сега тя се опитва да задържи сина си до себе си. Истината е, че Влади вече не е дете, той е възрастен човек, който може сам да взема решения.
Какво бихте направили на мястото на майка му? Мислите ли, че е права?