Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цяла България на крака! Голямата Илиана Раева взриви с думите си за
  • Новини

Цяла България на крака! Голямата Илиана Раева взриви с думите си за

Иван Димитров Пешев януари 17, 2024
rasfdsdscdscsdcdcd.png

Президентът на Българската федерация по художествена гимнастика Илиана Раева коментира във Фейсбук скандала около Диана Димитрова, която наскоро сподели, че е малтретиран от свой колега.

„Направо ми е тъпо да коментирам, но чета изказвания от психолози, фейсолози, известни и неизвестни личности, жени и мъже по повод скандала и побоя над актрисата Диана Димитрова.

 

Със сигурност побойникът е предизвикан. Но няма предизвикателство, което може да оправдае побой над жена. Има си начини да отговориш и това не е боят!

Чета и искрено се възмущавам от злорадството, основно от жени, разбира се, има и доволен брой мъже, но е и разбираемо.

Хората са толкова озверели, толкова са агресивни, че една такава история е нормално да отприщи тази вълна от критики към жертвата.

Що за мъж си да пребиеш/набиеш жена? Както и да те е предизвикала. Ние живеем в патриархален свят, повече отколкото е допустимо, но насилието върху слабия пол е гнусна комплексарщина и безсилие. Още по-отвратително е обаче, как множеството оправдава това.

Тук изобщо не коментирам темата моралът на жертвата, действията и, реакциите и. Тя достатъчно е била наказана от начина, по който е била отхвърлена. Но да бъде бита и то пред свидетели, които са си кютали и не са взели отношение… Ами безумно е.

Последните дни попадам на различни статии с описани различни ужасни (според мен) събития в различни точки на света. За пореден път ще споделя тук, че смятам, че чипът на човешкото същество е сбъркан. Количеството агресия и омраза не са съвместими с Твореца.

Ще завърша с анализа на автора на една статия, в която той анализира човешкото същество и доказва, че то е най-агресивното и зло същество на Земята. Пише, че то е единственото същество, което може да изтреби огромен брой от себеподобните си и вярва, че не сме приспособени да живеем на планетата Земя, за разлика от животните и растенията.

И накрая казва, че може би сме “докарани“ и размножени тук, поради огромната ни агресия.

Дава прекрасни примери за теорията си, но този ми пост е по друга тема.

Като включим извратената братоубийствена война и всичко подобно, което се случва в света в момента, този побой над актрисата си го отчитаме като нещо в реда на нещата, докато преживяме на вечеря и гледаме новините, или докато пием кафе сутрин, или бориме махмурлука с вряло шкембе.

Стига с тази отвратителна агресия, злоба и примитивност.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пазите ли ги? Тази остаряла банкнота днес струва 2000 лв.
Next: Важно! Левовете в евро? Какво да правим ден преди влизането ни в еврозоната

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.