Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цяла България плаче! Почина обичаният от всички д-р Димитър Ненов
  • Новини

Цяла България плаче! Почина обичаният от всички д-р Димитър Ненов

Иван Димитров Пешев февруари 7, 2024
afdjvdfvkdfvkdfvkfd.png

Напусна ни проф. д-р Димитър Ненов, д.м.н., специалист по вътрешни болести и нефрология, заместник-ректор на МУ-Варна в периода 1978-1979 и 1985-1987 г., един от доайените на Клиниката по нефрология и диализа във Варна, безспорен авторитет в нефрологичната общност не само в България, но и в света.

Уважаван специалист, спомогнал за успешната професионална реализация на стотици млади лекари.

 

Човек с висок професионализъм и професионална етика, с много знания и умения, винаги готов да ги сподели с по-младите си колеги. Академичното ръководство на МУ-Варна и колегите на проф. Ненов изказват своите най-искрени съболезнования към близките и семейството му.

 

Роден е на 09.05.1933 г. в с. Побит камък, Разградско. Завършва полукласическа гимназия в Русе и медицина във ВМИ-София през 1957 г. Придобива специалностите „Вътрешни болести“ и „Нефрология“. Специализирал е в Прага, Болоня, Парма и Москва. Работил е като участъков терапевт в Бургас (1957-1958), инспектор в отдел “Народно здраве“ на ОНС – Бургас (1958), зам. главен лекар на Окръжна болница(1959-1960) и началник на БМП-Бургас (1961).

Асистент в Катедрата по вътрешни болести на МУ-Варна от 1962 г. Хабилитиран е като доцент (1973) и професор (1985). От 1973 г. е ръководител на клиниката по нефрология и основател и организатор на първото отделение за хемодиализа във Варна. Ръководител е на Обединената катедра по вътрешни болести на МУ-Варна (1987-1992), а от 1992 г. до пенсионирането си през 2001 г. е ръководител на Катедрата по нефрология, хемодиализа и хематология на МУ-Варна.

Проф. д-р Димитър Ненов създава Клиниката по нефрология и хемодиализа в далечната 1973 г. с амбиция да се усвоят и въведат в ежедневната клинична практика всички нови методи на изследване и лечение, които се прилагат в Европа и в света.

По идея на проф. д-р Д. Ненов, дмн, през 1991г. е създадена Фондация „Бъбрек“ – Варна. Той е и един от инициаторите за създаването на Световен алианс на бъбречните фондации (първи заседания: м. май 1999 г в Буенос Айрес и м. септември 1999 г в Мадрид). Почетен член е на университетите в Прага и Скопие.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шок: Цънцарова и Натали заплашиха да напуснат заради…
Next: Повелителите на Дървения Дракон! ПЕТ зодии, на които Съдбата готви големи ИЗНЕНАДИ през 2024

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.