Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цяло Чикаго говори за този детектив от Петрич и ключовата му роля в залавянето на свиреп престъпник
  • Новини

Цяло Чикаго говори за този детектив от Петрич и ключовата му роля в залавянето на свиреп престъпник

Иван Димитров Пешев април 14, 2023
chhicasckaskdoasd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Български служител на реда с ключова роля при разкриването на престъпление в САЩ. Работата на чикагския детектив Давид Иванов от Б.А.П.А. (Българо-американската полицейска асоциация) доведе до разкриването и ареста на извършител на убийство.

„Той наистина беше „lead detective“ или „водещ“ детектив за този случай“, посочиха от полицейската асоциация.

От там допълват, че престъплението е било извършено в края на февруари тази година.

Разкриването на извършителя коства на Иванов около 20 дни работа, което става и причина за първи път той да не успее да се включи в събитието по издигането на българския трибагреник по повод 3 март в центъра на Чикаго.

Жертвата е жена, която опитала да излезе от колата си, а убиецът е стрелял по нея, без наличието на провокация. Заловен е след преглеждането на видеокадри, продължило около 3 седмици, както и редица разпити на свидетели, анализи на гилзи от изстреляните куршуми и други доказателства по случая.

Детектив Давид Иванов е роден в Петрич. Емигрира в САЩ през 2001 г. Той започва кариерата си в полицията на Чикаго през 2011 година.

През годините е работил като патрулиращ полицай, такъв в отряд за тактично реагиране, под прикритие в „Бюрото за организирана престъпност“, а през 2021 година е повишен като детектив.

Сънародникът е носител на над 40 официални награди. Някои от тях са: награда за спасяване на човешки живот, награда за участие в първото разследване за трафик на наркотици с помощта на „социални медии“ в САЩ и др.

Той е един от ръководителите на Б.А.П.А. и е член в борда на директорите, съобщава БТА.

В свободното си време харесва да пътува, да плува, да кара сърф и да готви.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шапки долу! Пенсионерка изгуби всичките си пари преди Великден, дарители ги възстановиха
Next: Почина известен пловдивски акушер-гинеколог – доктор Евгения Бойкинова, помогнал на хиляди жени

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.