Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Черното злато на Родопите е безценно: Хиляди хора се събират на това място
  • Новини

Черното злато на Родопите е безценно: Хиляди хора се събират на това място

Иван Димитров Пешев юли 4, 2023
tewewtewtetet.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Възможно ли е мъж от Кушла да е живял 107 години благодарение на „черното злато“, което го има само в района на това родопско село? Въпрос, който си задават местните жители, но и пристигналите в селото туристи и такива с болежки, за чиито лек е мумията.

25 души живеят в селото на мумиото, мумията, мумичката, както още наричат черната лепката пръст, за което 24rodopi.com вече писа.

Хиляди са идвали в Кушла, някои повтаряли, семейство от Хасково е идвало 3 пъти, твърди пред БТВ Фани.

В селото лекар не е стъпвал, но хората се лекуват с „мумята“. С „черното злато“. Мазна черна, лепкава пръст с невероятни лечебни свойства. Съдържа атомен (йонен) калций, който директно се абсорбира от организма и по този начин се случва „магията“ – счупено, навехнато, натъртено или ударено за много бързо време минава.

Село Кушла е малко селце на границата с Гърция, не далеч от Златоград. Известно е с пещерите и скалните образувания в близост. От 25-те жители, 12 са жени.

Пъстрите им дрехи се забелязват от далеч. Всяка една от тях се придвижва със свое собствено магаренце. По-често са в планината, по следите на мумиото – така наричат черна лепкава пръст с лечебни свойства.

“Черна пръст, но не е навсякъде тази пръст, който дойде пита – каква е тази вашата черна мумия. Нашите стари са лекували така. Моят татко и дядо, и прадядо живееха 107 години”, казва пред bTV Севдалина Асенова, жител на селото.

“Помага на счупено, на кокошки, на животни, на хора”, добавя Фани Георгиева, жител на селото.

Според местните в село Кушла е единственото находище на лечебната кал, но тя е добре позната и в други страни по света като Китай, Русия, Непал и Монголия. Намира се най-често в пещери и пукнатини на скали. Наричана е още „кръвта на планината“. Заради лековитите му сили хората в село Кушла го наричат черното злато.

“Отиваме, събираме и тогава като имаме, слагаме я в кофичка и вода. Тя седи 4-5 дена и се разтваря. Повечко може да поседи и то няма много разлика. Като поседи във водата, то се не разваля. Като е изсушена, може би до две години. Вкусът е хубав, ние сме си свикнали”, подчерта Севдалина Асенова.

Мумиото или мумята няма срок на годност. Жените я прецеждат и овалват черни топки, които сушат на слънчева светлина няколко дни. След това правят разтвор от сместа и пият. Калната вода лекува и заздравява костите. С нея най-често жените лекуват навехнато и счупено.

“Тя не може да ти навреди, не може. Аз имам специалист, дядо, прадядо, ако ще им навреди са щели да ми кажат. Сега много като ми прилошее, вземам си от чувала, сипвам си килограм и половина и разбърквам, и на всяко влизане и излизане, разбивам си и пия. Чувстваш я в костите”, каза Фани Георгиева.

Фани е местната лечителка. Повече от 30 години работи в здравната служба в селото. Днес приема хора от цялата страна в дома си.

“Безплатно ги лекувам”, каза тя.

Фани разполага с химичен анализ, който показва състава на веществото. Той се различава от този на класическото мумио, известно и като шилажит. Сред основните химични елементи, които родопското мумио съдържа, са калций, желязо и магнезий.

За думата мумио се казва, че произлиза от гръцката дума „mumia“, означаваща „запазено тяло“. Никой в селото не може да каже как е открито черното злато и от кога се използва като лек. За жителите на Кушла, народната медицина не е единственият начин, за да излекуват болежките си. Всички пият и лекарства, ходят и на лекар. Независимо, обаче дали пият мумьо или лекарство казват, че без вяра силата му не е достатъчна, за да излекува.

И точно като модерните инструктори, за щастлив живот съветват за повече движение, повече сън и чиста храна.

Единственото находище в света на природния лечебен минерал, лекуващ счупено, напукано, артрити и всичко, свързано с костната система, се намира в Родопите.

Мумията се добива от подземна жила, която се намира на 2-3 метра дълбочина и доста трудно се добива.Тайната на мумиото (мумията) е, че съдържа атомен (йонен) калций, който директно се абсорбира от организма. Учените имат теория, че мумията се утаила от преди 300-350 милиона години от останки на динозаври, а от там е и невероятният лечебния ефект.

За един месец се възстановява която и да е счупена кост. Използва се хора, имащи оплаквания със здравината на костите, от възрастни за профилактика на костите и най вече за счупени кости при катастрофи и битови инциденти.

Прием на Мумио освен че възстановява бързо счупени кости, спомага за здрави кости и здрави стави и лекува артрит.

Мумиото служи за профилактика на остеопорозата.

Учените са категорични – природният продукт има невероятна сила, счупените кости и ставните болести заздравяват по-бързо с пиене на „мумия“, отколкото при лечение с лекарства.

Никой от тях не може да обясни произхода на мумията, но все по-често се прокрадва теорията за скална симбиоза, образувала се преди хиляди години, криеща огромна енергия в себе си при самото си образуване.

За костите и ставите е чудодеен лек, защото е богато на калций, калий, магнезий, цинк, желязо и много още. Засилва регенериращите процеси многократно.

Сред кушленци няма куцащи или прегърбени.

Местните хора от векове употребяват родопското мумио за своите болежки.В миналото всички родопски кехаи пращали по един ратай към Кушла в късна есен, за да натовари от Кушленското мумио. Те лекували краката на овцете когато ги карали към Беломорието. По пътя от много от овцете окуцявали. След шиниране и превръзка с мумията за няколко дена се възстановявали.

Всички в Родопите са знаели. че мумиото укрепва костната система и спомага за бързото възстановяване на най-различни костни счупвания.Затова през хилядолетията е събрало стотици легенди.

Но по време на социализма се забравило за лечебния лек, защото село Кушла е на няма и 200 метра от самата граница с Гърция, която навремето беше неприятелска на нас държава. Там се е влизало само с разрешение на полицията.

С мумята могат да се правят превръзки на болното място, но най-полезна е, ако се пие, разтворена във вода.

Една опаковка се ползва два пъти, като се разтваря в 5 литра вода и се разбърква периодично. След 2-4 часа и около поне три разбърквания се изчаква разтвора да се утаи. Утаената вода е бяла на цвят и се пие по всяко време вместо вода. След като се използва мумията при две зареждания с вода, изважда се , изсушава се и се използва за лапи и компреси на болни места.

Организмът не може да се предозира, защото ако има излишък, се изхвърля с урината, потта и др.Тънкостта е да престои поне 2-3 часа всеки път, за да се разтвори калция и всички съпътстващи лечебни вещества.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Никой не смее да влезе в това изоставено село поради една причина
Next: Невероятно съкровище: Село Синаговци е новото чудо на България

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.