Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Честен бездомник върнал на момиче чанта с ценни вещи. В замяна тя променила живота му
  • Новини

Честен бездомник върнал на момиче чанта с ценни вещи. В замяна тя променила живота му

Иван Димитров Пешев октомври 29, 2023
fsdfgdsfgrtyryfgh.png

Случаят е от Болтън, Великобритания.

20-годишната Дейзи Оуен се върнала вкъщи от бар и открила, че е оставила чантата си там, в която имало £300 в брой, някои от документите на момичето и нейния iPhone.

Дейзи дори не се надявала да види нещата си отново. Каква била изненадата й, когато приятелите й казали, че чантата й я чака при някой си Пол Калдърбанк, бездомник, който от два дни търсел някой, който може да познава момичето.

Както казва Пол, той дори не си е помислял да вземе нещо за себе си.

„Аз съм честен човек, просто исках да върна чантата на това момиче. Разбира се, внимавах много, когато разпитвах хората, защото всички веднага се оказваха или „собственици“, или „добри приятели на собственика“. Но успях да намеря онези, които наистина познаваха собственичката на чантата и чрез тях да кажа откъде може да я вземе.“

Пол, който е бездомен от четири години, прикрепил към чантата бележка, обясняваща мисията му, защото се опасявал, че хората ще помислят, че я е откраднал.

Дейзи била шокирана от постъпката на мъжа. Той самият имал голяма нужда от средства, а направил толкова много усилия да й върне нещата и не поискал нито стотинка! Според нея, докато има такива хора, човечеството няма да бъде обречено.

Дейзи Оуен била поразена от постъпката на мъжа. Източник: Daisy Owen/Facebook

Поразена от високите морални стандарти на мъжа, Дейзи веднага решила да благодари на непознатия.

Тя разказала тази история в интернет, създавайки онлайн компания, която може да осигури на бездомника храна и дом поне за кратък период, така че той, без да се притеснява за гладния си стомах и местоживеенето си, лесно да си намери работа и да се върне към нормалния живот.

Хората не останали безучастни и мнозина откликнали на молбата на момичето. С общите усилия на потребители на мрежата те успели да съберат хиляди и сто паунда за няколко дни.

Но Дейзи не възнамерява да спре дотук, тя иска да събере три пъти по-голяма сума, за да може Пол сам да си плати жилището.

„Добрите хора не трябва да живеят на улицата. За това и съществува доброто, трябва да си помагаме, да бъдем хора“, казва Дейзи, решена да даде подслон на този човек.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всички в тази секция в Пловдив се зарадваха, като видяха кой дойде да гласува в ранни зори
Next: Внезапна гибел застигна жена в български автобус в Гърция, пътниците в шок

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.