Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чичото на Мартин му завеща само плевня, но вътре се криеше неочаквано съкровище
  • Новини

Чичото на Мартин му завеща само плевня, но вътре се криеше неочаквано съкровище

Иван Димитров Пешев май 26, 2023
marttuastnasntasr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Оказва се, че неговият роднина цял живот е събирал ретро коли

Невероятен късмет е извадил французинът Мартин Бойер. Мъжът се оказал наследник на запустяла ферма от покойния си чичо. И макар че си мислел първоначално веднага да се отърве от имота, когато отворил вратата, буквално онемял.

Пред очите му се открила гледка от многобройни ретро автомобили. Мартин осъзнал, че чичо му е оставил няколко постройки, в които има безценни модели, някои от които в доста окаяно състояние.

Оказва се, че неговият роднина цял живот е събирал ретро коли, които е намирал в различни части на Европа.

Колекцията му включва общи 60 униката на Бугати, Хиспано-Суза, Талбот-Лаго, Мазерати, Ферари, Делахей и други екзотични марки. Мъжът се свързал с водещият експерт по ретро автомобили във Франция Матю Ламур, който незабавно пристигнал и бил удивен. Мартин с удоволствие разбрал какво е истинското наследство, което ми е оставил чичо му.

Той ще продаде цялата колекция на веднъж на търг. Наддаването започва от зашеметяващите 12 милиона евро!

Още интересни истории:

Да си закупиш чисто нова спалня, а в нея да върлуват дървеници – много неприятно!

Дъpвeницитe ca нeжeлaни oбитaтeли нa дoмa ни, както и хлебарките. Зa paзлиĸa oт вторите oбaчe, пpиcъcтвиeто на дървениците ни въздeйcтвa пpяĸo – физически и психически, зaщoтo ce xpaнят cъc coбcтвeнaтa ни ĸpъв. Hapичaт ce дъpвeници нe зaщoтo пoxaпвaт дъpвecинa, a зaщoтo oбиĸнoвeнo ce ĸpият в нeя и вcяĸa нoщ излизaт, зa дa yтoлят aпeтитa cи имeннo c нaшaтa ĸpъв – звучи ужасно, нали?!

Ужасът с дървениците е изпитала и Вили Славова, която в социалната мрежа Фейсбук се жалва, че си е закупила чисто нова спалня от прехвалена компания, занимаваща се с производството на мебели, пише glasnews.bg.

 

Вили пише, че преди един месец са закупили спалнята, сглобили са я и всичко било точно, докато една сутрин се събудила нахапана гадинките.

„В началото, първите 2-3 седмици, мислех, че е алергия от нещо, но с всеки изминал ден пъпките се увеличаваха и увеличаваха, и се зачудих дали не е нашествие от някакви гадини“, пише Славова и допълва, че след обстоен преглед на спалнята е установила, че има страшно нашествие на дървеници.

„Предполагам, че така сме я закупили, но проблемът е какво да правим от тук нататък…“, пише още жената и очаква съвети от хората. Е, съветите не закъсняха и под публикацията заваляха значителен брой коментари. Десислава Цакова, например, се възмущава от факта, че продават нови мебели с „бонус“ дървеници.

Тя е категорична, че това е подсъдимо.

„От дървеници трудно ще се отървете. Пламнали бяха всички общежития в Студентски град.. (вероятно все още са). Най-лошото е, че яйцата им живеят доста дълго.. Внимавайте, защото много лесно се пренасят дори с дрехите, които носите. Можете да ги пренасяте дори при роднини и приятели, ако ходите на гости. За другите стаи е абсурдно да се мисли, че няма да се пренесат. Трябва да се пръска цялото жилище. Успех, търпение и упоритост!“, пише още Деси.

А Яна Белчева съветва Вили да разглобят спалнята, да я опаковат и да я върнат на фирмата за мебели. „Ако нещо не искат да ви приемат рекламацията – защита на потребителя. Не оставяйте тази спалня, ако имате паркет или мебели от дърво, ще се вкарате в страшен филм с тия дървеници!“, гласи коментарът й.

Други съветват жената да се обърне към фирма за пръскане срещу гадинките, но някои смятат, че това не е решение и категорично заявяват: „Изхвърлете спалнята“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зловещ изоставен град беше купен мистериозно за 22 млн. и никой не знае защо
Next: Българин напусна София и отиде да живее при дядо си на село! Превърна го в Рая на земята

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.