Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чували ли сте за таен тунел, който прекосява България: Мистерията е разбулена
  • Новини

Чували ли сте за таен тунел, който прекосява България: Мистерията е разбулена

Иван Димитров Пешев май 13, 2023
ttastuastlastasktas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Доц. Ангел Калинов дълги години оглавява катедрата по генетика към ВСИ – Пловдив.

След като се пенсионира обаче той се посвещава на страстта си – радиестезията.

Именно той разкрива мистерията на огромния таен тунел, който прекосява цяла България.

По думите му, тунелът е широк седем метра, а в него спокойно може да се язди кон.
Сведенията му са лично събрани, защото той твърди, че е влизал в тунела. Един от входовете се намира в параклиса „Св. Димитър“ до Асеновата крепост. Според Калинов, тунелът минава под Балкана, край крепостта в Арчар, под река Дунав и стига до Румъния.

Освен това той разкрива, че под цялата страна има мрежа от тунели, които на този етап не са достъпни за хората,
защото са много опасни.

Родопите например са „прорязани“ от множество подземни коридори.

Има сведения, че Александър Македонски е подарил златна колесница на светилището на Белинташ.

Калинов разкрива, че тунелите са изградени от траките и свързват различни техни светилища и градове.

В момента на повечето от тези места има изградени български манастири или населени места, а повечето от входовете на тунелите са затрупани.

КАЛИНОВ РАЗКАЗВА, ЧЕ В ТУНЕЛИТЕ ИМА ИЗГРАДЕНИ ПЕЩЕРИ.

В тях се помещават най-различни съкровища, както тракийски, така и крити от хайдутите скъпоценности.

В Пловдив също има тунели, които водят до големия таен тунел. Освен това в тунелите е минавала минерална вода, идваща от Родопите.

По-възрастните пловдивчани помнят за минерален извор на Бунарджика, който е пресъхнал през 1928 година. /Става дума за едно от седемте тепета на българския град Пловдив. Официалното име Хълм на освободителите не се ползва, а освен като Бунарджика, хълмът е популярен и като Альоша./

Доц. Калинов е убеден, че тунелите скоро ще бъдат направени публично достояние, когато се намери безопасен начин да се проникне в тях и да се разкрие какво точно съдържат пещерите им.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Съобразителен шофьор заподозря, че едно дете е в беда. Постъпката му заслужава адмирации
Next: Питали ли сте се някога какво означава малкият белег в горната част на лявата ръка

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.