Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чудо в България: Водата в известен наш курорт е лечебна и наистина помага
  • Новини

Чудо в България: Водата в известен наш курорт е лечебна и наистина помага

Иван Димитров Пешев юни 7, 2023
voooooodasudasurkasrsa.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Чудесата в България не спират, но малко се знае за някои от тях.

Чудесата у нас са факт, а тежката болест е излекувана именно с лековитата вода.

За това твърди жена, която се е изцерила с чудодейната течност от рак на отделителната система. Лекарите вдигали рамене и туморът продължил да нараства.

65-годишната Стояна научила за тази вода във Велинград съвсем случайно. „След като ми поставиха диагнозата, обиколих къде ли не, който каквото ми каже, за лекари и професори.

Ходих и при билкари и знахари-нищо. Имах тумор на отделителната система, лекувах се, но резултата беше нулев. Оставяше ми само да чакам смъртта, която застрашително приближаваше”, спомня си жената, за която болестта вече е отдавна отминал кошмарен сън.

Тогава съвсем случайно нейна близка й казала за водата, която тече срещу къщата на великия оперен певец Николай Гяуров във Велинград. Тя блика на ул. „Хан Аспарух” в известния наш курорт.

След което жената започнала да пие от водата, въпреки че не вярвала в чудото. Продължила лечението си половин година, после почивала два месеца. След което отишла на лекар, дори се подложила на дълго планирания магнитен резонанс.

Какво било учудването на доктора, след като установил че тумора се бил стопил. Просто изчезнал, спомня си щастливото събитие жената.

Нейния съпруг също излекувал болежки и проблеми с простатата. „Не само аз се излекувах. Има още много случаи, на които лекарите поставили страшната диагноза на различни органи. Те също днес се радват на втори живот и много здраве”, разкрива жената.

Лековитата течност, която тече срещу къщата на именития ни оперен певец е от улични чешми.

Чешмите се намират от двете страни на парка. Водата е изследвана и от Министерството на здравеопазването, по сигнал на много хора, които са намерили лек от нея. Това са част от чудесата. Според становището на експертите тя е с висока алкалност и лекува още различни заболявания.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Благо: Мина време, изслушах толкова много неща, трябва да си кажа всичко
Next: Швейцарци градят еко дом в българско село, ще стават земеделци

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.