Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чудо с СМС-и: Румъния вече има нещо, за което у нас само се говори
  • Новини

Чудо с СМС-и: Румъния вече има нещо, за което у нас само се говори

Иван Димитров Пешев септември 24, 2023
sdghfhfghfg.png

В Румъния построиха детска болница с помощта на есемес дарения. Инициативата е на две майки, които успяват да съберат 43 милиона евро за каузата. Строежът на болницата стартира преди пет години. Резултатът днес – модерна сграда на девет нива, с близо 200 легла, интензивно отделение и пет операционни зали, където могат да се извършват и трансплантации.

„Започнахме с голяма медийна кампания, в която обяснявахме, че има закон в Румъния, според който фирмите могат да дарят 20% от техния данък „Печалба“ на неправителствена организация, а останалите 80% – да си идат към държавата. Тоест, част от корпоративния им данък може да се вложи в добра кауза. И така започнахме“, разказва Кармен Ускату пред bTV.

Кампания

След това стартира есемес кампания.

„В момента 50% от парите ни са от фирми, а другата половина идва от физически лица чрез есемеси“, обяснява още Кармен Ускату, съосновател на асоциация „Дари живот“ в Румъния.
А лекарите вече чакат с нетърпение да заработят тук.

„Всеки месец изпращам есемес за болницата, абониран съм. Всичко зависи от нас самите и ще си го направим сами. Нямаме време да чакаме. Нашите пациенти – също. Ще доведем медицината в държавата ни на друго ниво. Сами“, обяснява д-р Олинак Юджин, който е анестезиолог в болница „Мария Кюри“.
Тъжно

У нас картинката е ясна. За жалост тя засяга пряко децата ни, но с години държавата спи, спи дълъг сън.

България е единствената страна в ЕС без Национална детска болница. Появиха се информации, че частен инвеститор иска да строи такава болница, но все още няма нищо на хоризонта.

Още от първия ми ден като здравен министър категорично заявих, че Национална детска болница е мой основен приоритет. Обещах да въведа всички добри практики, включително от предходното ръководство. Това заяви министърът на здравеопазването Христо Хинков.

„Мястото е избрано, има Подробен устройствен план. Предстои събаряне на някои стари сгради, за да се освободи терен. Предстои определяне на спецификации, за да могат да се направят обществените поръчки и да започне строителството. Тези процеси вървят успоредно с консултациите от съвета от експерти, който определя профилите на детската болница, която ще функционира на национално ниво“, каза още той през лятото.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изненада! Нова връща легендарно шоу в ефир
Next: Батинкова и Хаджигенов в скандал, миската го обвини в насилие, водещите се видяха в чудо

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.