Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чудо се случи на Кръстова гора с малко детенце, обяви йеромонах Серафим
  • Новини

Чудо се случи на Кръстова гора с малко детенце, обяви йеромонах Серафим

Иван Димитров Пешев септември 17, 2023
srrqsrasgasdasd.png

Вярващите наричат Кръстова гора Родопския Йерусалим и Родопската Света гора. Свидетелствата за чудеса, случили се там след поклонение, са безчет, пише Телеграф бг.

Според традицията хиляди се качват горе на 13 срещу 14 септември за празника Кръстовден. Смята се, че тогава небесните сили на доброто слизат и лекуват поклонниците.

Но как това място се е превърнало в един от най-големите поклоннически центрове в Източна Европа, отговор потърсихме заедно с йеромонах Серафим.

Той е родом от село Тополово, Асеновградско. Завършил е пловдивската семинария и университет. Вече 20 лета служи като монах в манастирски комплекс „Св. Троица“ на Кръстова гора.

– Ваше всепреподобие, каква е църковната програма за големия християнски празник Кръстовден в манастира „Св. Троица“?

– Както всяка година и тази очакваме множество народ. Празничната литургия ще оглави Пловдивският митрополит Николай с гостуващи епископи, свещенослужители. Вечерната служба ще започне около 19 часа на 13 септември и ще продължи до 21,30 ч.

След това има Утринна, която начева в 23 ч. и празнична – в полунощ до 3 часа. На следващия ден има тържествен водосвет, с което ще приключат богослуженията за деня.

– Тази година вече няма пандемични мерки и вероятно ще има още повече богомолци от България и чужбина. Имате ли някаква статистика колко хора средно се качват към връх Кръстов – 10 000 души или повече?

– Трудно може да се каже колко са точно хората, но може би са около и над тази цифра. Всяка година идват толкова много богомолци, че върхът и поляните наоколо не могат да ги поберат.

А колите им, за които няма място да бъдат паркирани, спират надолу по пътя чак до село Борово, което е на 7 км отстояние от местността Кръстова гора. След като оставят там автомобилите си, поклонниците се качват насам пеша.

– Може ли да се каже как се е установил този празник по тези земи?

-Кога точно се е установил – времето пази мълчание, но с това имат връзка преданията, според които още в IV век след Христа в тази част на Родопа планина сред тракийското племе беси е проповядвал Христовото учение свети Никита Ремесиански. По-късно вече през Средновековието с идването на османците по течението на реките Чепеларска и Лъкинска са безчинствали ордите на Джадит Али паша.

Запазеният до ден днешен напевен говор и българско самосъзнание на селяните от околните села свидетелства, че въпреки насилието те дълбоко в сърцето си пазели образа на изстрадалата родина. Знае се, че българите от близките села като Борово идвали на Кръстова гора на празника на Св. Дух и принасяли курбан за здраве. На отсрещния Черни рид има капище на Енихан Баба.

Това са два съседни върха един срещу друг, но мирно съжителстващи векове наред, за да напомнят, че земята ни е една за всички и че християнската любов прощава всичко и забравя злините. В небето над Родопите невидимо винаги е сияел Христовият кръст.

– Има легенди, че сестрата на цар Борис III – княгиня Евдокия, е получила изцеление свише. Кога е станало това?

– Да, наистина, когато сестрата на покойния цар Борис III се разболява, тя намира пътеката дотук и получава от лечебната сила на Кръстова гора. Умивайки се с вода от аязмото, сякаш невидима ръка отнема болестта й – предполага се, че е страдала от епилепсия.

Но се случва още нещо. Точно в същото време в болница в София оздравява и внучето на придворния на негово величество адютант, който придружавал княгинята тук. Благодарността на царя за Бога и за стореното чудо за обичната му сестра намира израз в нареждането да се изработи и постави метален кръст, който да извиси снага на върха. Той тежи 33 кг, колкото са били годините на Христос Спасителя, разпнат на Голгота заради нашите грехове.

И след години на забрани през 1989-а разрешават на свещениците да посещават свободно пак Кръстова гора. И ето я днес в процес на пълно оформяне като манастирски комплекс. Това възстановяване е показателно каква сила е вярата на народ, кръстосал през вековете дух с огнен меч, побеждавайки винаги когато се уповава на Бога.

– А каква е установената традиция, свързана с царския кръст?

– Всеки поклонник, излизайки от централния храм, прави едно поклонение към 12-те параклиса, посветени на Христовите апостоли. Изкачването към кръста – символ на Кръстова гора, преминава през тези параклиси. Има и един, посветен на националния светец – защитник и покровител на българския народ, св. Йоан Рилски Чудотворец.

– Вярва се, че ако човек остане една нощ под звездите, Бог ще му даде свише силата да се справи с несгодите, да получи отговор на молбите си. Богомолци споделят невероятни истории за знамения, чудеса и изцеления. Можем ли да разкажем някои от тях?

– Да, Кръстова гора наистина е свещено място, където човек намира утеха в скръб и упование в беди. Всички са свидетели, че тука се диша много по-леко. И не само защото въздухът е кристално чист, а защото Бог е постоянно с нас. Хората, които идват, се молят горещо, смирени и тихи, като се пречистват духовно, забравили суетата на всекидневието си. Така идват и чудесата, които са наистина безчет.

Много от тях са записани в летописната книга на манастира. Има свидетелства за излекувани от ракови заболявания, бездетни родители са измолвали тук своите рожби. Наскоро едно детенце на около 6-7-годишна възраст проговори, като каза първите си думички след молитва в храма и поклонение на кръста.

Преди време една жена даряваше своя труд в обителта като благодарност за излекуването й от тежко онкологично заболяване. Тя споделяше, че е имала много разсейки, но се е спасила именно след като е дошла на Кръстова гора.

– На какви данни почива легендата, че Кръстова гора е толкова свято и благословено място, защото нейде в района й е заровено автентично парче от Разпятието на Божия син?

– Когато Константин Велики побеждава императора на Западната Римска империя Максенций, със своята майка царица Елена той дава равноправие на християнството с всички останали религии. Скоро след това през IV век започват и разкопките на хълма Голгота, където е бил разпънат Христос. Там намират Неговия кръст заедно с тези на разбойниците, разпънати отдясно и отляво Нему.

В началото обаче не са знаели кой е истинският кръст. В това време наблизо минава едно погребално шествие. Тогава участниците в разкопките допират последователно трите кръста до покойника, за да разберат кой е Христовият. И когато докосват истинския до мъртвеца, той възкръсва. През онова време е нямало такива съвременни превозни средства като влакoве и самолети, с които християните от цял свят да идват и да се поклонят на кръста.

Ето защо е взето и решението той да бъде разделен на няколко части. Една остава в Йерусалим, друга заминава за Рим, а трета – в Константинопол. В края на XV век градът на Босфора е превзет от Турската империя, като нашествениците вземат като военен трофей парчето от разпятието. Тогава, една легенда говори, че монасите от Бачковския манастир дават много злато и откупуват същото това парче.

Това е най-богатата обител по това време в България и доста често е опожарявана от турците. Така след поредното нападение монасите вземат решение да преместят тази реликва в нашия манастир, който е бил нещо като метох на подчинение в онези дни на Бачковската обител.

Но и тук при едно нападение монасите са избити, а манастирът е опожарен. В смута братята успяват да заровят парчето от светия кръст. Именно споменът за него сред хората дава названието и на цялата местност Кръстова гора и на близкия връх.

– Но в манастира все пак се пази частица от кръста Христов, която е вложена в разпятие. Как се е озовала тази реликва тук?

– Тя ни бе дарена по времето на проф. Божидар Димитров, покойния директор на Националния исторически музей. Парчето от Светия кръст се е съхранявало в музея, като има сведения, че е принадлежало на Охридската архиепископия, откъдето е донесено у нас по времето на войните.

– Какви други реликви има в обителта, било мощи или икони?

– Мощи съхраняваме в олтара на Яков Персиец и на св. Харалампи. Те не са изложени за поклонение, тъй като са олтарни ценности.

– Споменахте аязмото, за какво помага то?

– В минало хората са искали да разберат къде да сложат кръста, дарен от цар Борис III. Така те пуснали дава гълъба с надеждата да им дадат правилния отговор. Единият кацнал на върха и там сложили кръста.

А другият кацнал на мястото на сегашното аязмо. Когато разкопават там, избликва и този извор с лековита вода. Там сега има параклис. Хора отблизо и далеч идват и пълнят багажниците на колите си с тази вода. Свидетелстват, че им действа много благотворно за всякакви здравословни проблеми за очи, кожа и какво ли не.

– Вероятно сте чували и съвременните теории, търсещи обяснение за чудесата на Кръстова гора. Една от тях споменава урановите залежи в недрата, които някак си отваряли портал между света на хората и този на ангелите и светиите. Вие служите там вече над 20 години успяхте ли да изградите свое обяснение за необяснимото?

– Всичко е възможно, единствено Бог знае защо точно на това място в България той се проявява с такава сила да помага на нас, хората. Може да се дължи на заровеното парче на Св. кръст, а може и както споменахте на елементи и минерали в земята.

За вярващите православни християни Кръстова гора е божествен подарък, а колебаещите се във вярата я смятат за някакъв космически дар. Но по-важното е, че човек идва тук и усеща това пречистване на тялото и душата, което само Бог може да дари. После всеки се връща и води свои близки и познати, деца и внуци. Защото тук всички се чувстваме братя помежду си.

– На 14 септември е Кръстовден. Как от уред за мъчения от времето на Римската империя разпятието се е превърнало в един от най-тачените религиозни символи в света?

– Кръстът всъщност е символ на нашето спасение. На този уред за мъчения и позор се е въздигнал нашият спасител Иисус Христос, като е умил със своята земна смърт нашите грехове. Така той е осветил кръста, превръщайки го в най-светлия символ, който носим днес на вратовете и в сърцата си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нинова надуши нещо гнило в думите на Борисов за зърнарите, това ли се готви да направи
Next: Разпространи! Думите на един 90-годишен учител от Варна, които ни прорязват

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.