Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шампионката Александра Жекова: Признавам, новината отговаря на истината. Сега ще кажа цялата истина
  • Новини

Шампионката Александра Жекова: Признавам, новината отговаря на истината. Сега ще кажа цялата истина

Иван Димитров Пешев юли 26, 2023
fdsghgfdhfghfh.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Четирикратна участничка на олимпийски игри Александра Жекова използва профилите си в социалните мрежи, за да съобщи на своите последователи, че вече е омъжена.

На 12 юли 35-годишната бивша сноубордистка се е омъжила за своя любим Христо. От публикуваните снимки става ясно, че двамата са се венчали в църквата Света София в столицата.

Както е известно, Сани Жекова роди първото си дете преди близо две години. На 30 септември 2021 г. тя обяви, че е станала майка на малката Христина. Известно време обаче тя и любимият й нямаха брак, но ето че и това се е случило.

Александра Жекова е първият български спортист, носител на медал от „X Games“. Сани печели сребро в сноуборд кроса на състезанията в Аспен (щат Колорадо) през 2012 г. Три години по-късно взе златното отличие от Универсиадата в Гранада (Испания). Има три победи в стартовете от Световната купа.

Жекова участва на олимпийските игри в Торино (2006), Ванкувър (2010), Сочи (2014) и Пьонгчанг (2018). През 2010 г. е знаменосец на българската олимпийска делегация при закриването на Олимпиадата във Ванкувър. Най-доброто ѝ постижение в сноуборд кроса на олимпийски игри е петото място в Сочи. В Пьонгчанг заема шестата позиция.

„Днес искам да отпразнувам невероятната сила на истинското семейство. Не става дума за кръвни родства или формалности, а по- скоро за дълбоката връзка, която споделяме с онези, които ни издигат и ценят безусловно.

На теб, любов моя, Христо, благодаря ти, че си моята скала и стоиш до мен във всичко. Твоята непоколебима подкрепа и любов ми дадоха силата да преодолея трудностите по пътя.

Бих искала да изразя сърдечна благодарност към Адриана и Мартин за това, че приеха да бъдат наши уважавани кумове, като почитат и вдъхновяват нашия семеен съюз. Вашето присъствие направи нашия специален ден още по-вълшебен!

Моите невероятни шаферки, вие сте моят супер отбор! Благодаря ви, че сте до мен и изпълвате живота ми с радост и сестринска подкрепа.

Нашите скъпи родители, дали ни добрия пример, нашите роднини и най- близки приятели, вашата любов и добри пожелания направиха сватбения ни ден наистина незабравим.

Благодарим ви, че споделихте щастието на нашия специален момент!

Нека продължим да вървим заедно през красивия път на живота!

На 12 юли 2023 г. поехме заедно към новото семейно начало!

Христо, аз и нашата любима Христина.

Нека продължим да градим живота си върху основата на уважение, любов и радост в присъствието един на друг!“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Запознайте се с най-мързеливата лютеница
Next: Дарението на Григор Димитров, за което България говори. Жест, който разкрива същността му

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.