Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шапки долу! Наш емигрант иска да строи втори завод в България, отваря стотици работни места
  • Новини

Шапки долу! Наш емигрант иска да строи втори завод в България, отваря стотици работни места

Иван Димитров Пешев март 3, 2023
emmmmsdaisdkasdoas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Благоевградчанинът д-р Антон Стефов, емигрант в Канада, заяви пред община Благоевград инвестиционно намерение за изграждането на военен завод за производство на бронирани машини, пише Струма.

Заводът ще осигури 500 работни места и заплати няколко пъти над средната за страната. Стефов е избрал и мястото за завода, а това е районът на бъдещата индустриална зона след кръговото при Зелен дол. Община Благоевград вече е предприела крачките за изграждане на зоната като са внесени искания за съгласувателни процедури в РЗИ, РИОСВ и Басейнова дирекция. Изчаква се становището на институциите.

Д-р Стефов е роден в Благоевград, в семейството на лекари, но в последните над 30 години живее зад океана и е канадски гражданин. У нас не е познат на широката публика, но е наложено име в една тясна пазарна ниша бронираните автомобили. Бизнесът му в Америка се разраства след удара по кулите близнаци в Ню Йорк през септември 2001 г.

Той е основател на водещия световен производител на бронирани автомобили international Armored Group, познат в цяла Америка. Завършил е математическата гимназия в Благоевград и тогавашния ВМЕИ „Ленин“ със специалност „Машинно инженерство“. После работи като научен сътрудник в Централния машиностроителен институт, където прави и аспирантура.

До 1988 г. има регистрирани и внедрени четири патента в производството. 1991 година заминава в Канада, прогонен от невъзможността да развива уменията си у нас. Връща се през 1992 година, с надежда, че нещата тук с демокрацията са се променили, но не вижда светлина в тунела и отново заминава за Торонто, заедно със семейството си.

Годината е 1994 -та. Оттогава д-р Стефов, минал през всякакви бури и неволи, остава в Канада, основавайки компанията си.

Самостоятелно регистрира компанията си „International Armored Group“ (IAG), която е специлизирана в изработването на бронирани автомобили. Първите поръчки идват от финансовия сектор.

Банките предоставят автомобил, а фирмата на Стефов го бронира, така че да издържи на обстрелване с автомат и дори на бомбени атентати. Стъпка по стъпка благоевградчанинът става първият и най-голям производител на бронирани коли в Канада, а после и сред първите в света.

Иска да развива бизнес и в родния си град и да осигури припитание за стотици хора. Срещал се е с ръководството на община Благоевград и изчаква институциите да помогнат за бързото развитие на индустриалната зона, за да започне изграждането на завода си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сладката внучка на Глория стана на 2 годинки – първи снимки от тържеството
Next: Изтекоха непоказвани кадри с Цвети и се пошегуваха, феновете й се умножават

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.