Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шеф Кустев загубил ресторанта си, каза си всичко в Мастършеф по БТВ
  • Новини

Шеф Кустев загубил ресторанта си, каза си всичко в Мастършеф по БТВ

Иван Димитров Пешев септември 24, 2023
sadgdfgfhfghfg.jpg

Едно от предимствата на “Мастършеф” пред конкурентното кулинарно шоу “Хелс Китчън” е, че в него липсва викането и мятането на чинии по пода.

Но това въобще не значи, че участниците не са подложени на обиди и тормоз.

 

Както се видя още на първото шоу след кастингите, шеф Илиан Кустев ще се погрижи никой да не се чувства много комфортно.

 

Участниците трябваше да готвят на три отбора, като за всеки имаше различни продукти, определени от всеки един от участниците в журито.

За да не излезе, че някой от тях се заяжда с кандидатите за кулинарна слава, шеф Таралежков, шеф Кустев и шефът на шефовете Сарафов трябваше да готвят заедно с тях.

 

Както и досега, тримата запазиха ролите си.

Сарафов беше пак най-позитивен, дори поиска две-три от рецептите на най-успешните ястия.

 

Шеф Таралежков като цяло беше най-тих, но винаги готов да направи по някоя отровно саркастична забележка. Ако нещо не му хареса.

Шеф Илиан Кустев обаче се развихри прекалено ясно демонстрира пренебрежението си към участниците в надпреварата.

Видя се също, че той винаги си нарочва някой, с който да се заяжда, включително и докато готви.

Когато пък самият Кустев трябваше да сложи престилката, той реши да оригиналничи доста нагло за сметка на хората, които със сигурност нямат неговия опит.

Кустев още е крив заради закрития си ресторант

Той сложи чинията си на грамофон и я завъртя, за да покаже как оформял порциите в собствения си ресторант.

Кустев не пропусна да каже, че го затворил заради мерките през 2019 – 2020 година.

После той демонстративно напусна мястото си и седна да си почива на меката мебел.

 

“След 26 години в кухнята имам право да си почина, докато децата тичат”, надменно коментира той.

Сарафов и шеф Таралежков не казаха нищо за наглото държане.

Те обаче взеха да се смеят зад гърба на Кустев, особено след като той започна да говори за ядене, че е “преготвено”, докато правилната дума е “пресготвено”.

 

Много е вероятно в следващите епизоди да видим напрежение и в самото жури.

Не само сред участниците, някои от които вече трябваше да се простят с престилките си.

Continue Reading

Previous: Христо Стоичков взе акъла на Карл Люис с предложение в България
Next: Ирен Кривошиева се отврати и призна пред всички: Не издържах и напуснах

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.