Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шефът на АЕЦ Козлодуй уволнил проф. Касчиев заради интервюта?
  • Новини

Шефът на АЕЦ Козлодуй уволнил проф. Касчиев заради интервюта?

Иван Димитров Пешев март 6, 2024
dsfvdsfvdsfdfsshgdfhgfhjhg.png

Уважаваният експерт по ядрена енергетика Георги Касчиев е загубил работата си в АЕЦ „Козлодуй“ след серия телевизионни участия. Това съобщи самият той пред бТВ. Именно след тв интервю директорът на ядрената централа Валентин Николов е прекратил трудовия договор на проф. Касчиев.

Николов, който по образование е машинен инженер, направи устремна кариера като депутат от ГЕРБ, за кратко бе зам.-министър на енергетиката и после изненадващо стана шеф на единствената българска АЕЦ. Директорът на „Козлодуй“ тази сутрин обясни, че е освободил именития експерт заради нарушения на етичния кодекс на централата, а и защото вече не бил нужен.

Проф. Касчиев, който цял живот се занимава с ядрена енергетика, напоследък отправи упреци към политиците, че взимат прибързани и необосновани решения за енергийното бъдеще на България. „Не съм нарушавал етиката, не съм говорил срещу АЕЦ „Козлодуй“, а изразих мнение по процедурата за изграждане на новите реактори.

 

„Многократно съм критикувал решението на правителството, взето миналия октомври, да започне изграждането на 7 и 8 блок на АЕЦ. Критиката ми се базира на това, че не е спазена процедурата, която се изисква от закона – ресорният министър първо трябва да предостави редица оценки, включително за ядрената безопасност и управлението на отработеното гориво, трябва да се проведе и обществено обсъждане“, поясни уволненият професор.

Проф. Касчиев е в дълъг отпуск по болест, тъй като лекува травма, след като кола го ударила на пешеходна пътека. Шефът на АЕЦ „Козлодуй“ Валентин Николов обясни пред бТВ, че се е изненадал, като разбрал, че докато се възстановява, служителят ходел по тв студиа да дава интервюта. Възложил проверка и установил, че професорът всъщност е „излишен“ – при предно правителство го назначили в атомната централа, за да участва в работна група за актуализация на стратегията за отработилото гориво, но задачата вече била изпълнена.

„След преразглеждане на неговата длъжностна характеристика стигнахме до заключението, че на този етап нямаме нужда от него. Ако се появи такава нужда, той ще бъде назначен на граждански договор“, обяви директорът на АЕЦ „Козлодуй“.

И друг известен експерт на държавна заплата – проф. Иван Хиновски, давал интервюта и правел забележки, но неговият договор не е прекратен, посочи още Валентин Николов, за да „докаже“, че отстраняването на Касчиев не е разправа с критик.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Това е момичето от Ергенът, което спечели сърцата на зрителите
Next: Извънредна новина за изчезналата Ивана, ето какво се случва

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.