Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шефът на Пирогов се разплака в ефир: Емин заплаши 6 медици с уволнение, искаше им имената
  • Новини

Шефът на Пирогов се разплака в ефир: Емин заплаши 6 медици с уволнение, искаше им имената

Иван Димитров Пешев септември 5, 2023
dsaadfwefwefew.png

Шестима медици удостоверяват в своите писмени показания, които дори са подписали, че са били заплашени от Мустафа Емин да бъдат уволнени, защото са изпълнявали служебните си задължения, борейки се за живота на дете в хеморагичен шок с хемоглобин 49 при 130 нормално. Това каза в „Тази сутрин“ по бТВ директорът на УМБАЛСМ „Пирогов“ д-р Валентин Димитров.

Потресен от гнусната кампания срещу него, той сподели, че баща му е лежал в лагер, защото бил обявен от комунистите за враг на народа.

„Не съм руски агент. Никога не съм бил в Русия. Син съм на човек, който е лежал в лагер. Това достатъчно ли е? Жив е и ме гледа тази сутрин“, заяви лекарат.

„Хора, дайте да мобилизираме тази енергия, която се излива в социалните мрежи, за нещо, което може да спре войната по пътищата! 18 българи до 20-годишна възраст са загинали за осем месеца. Това е безумие“, коментира той в началото на интервюто.

„Това, за което ще говорим тук е злободневие. Важното е това, че нашите деца загиват“, добави той.

„Не пишете за руски агенти, а за нашите деца! На нас война не ни трябва. Криминализирайте го! Автомобилът е оръжие. Когато си се напил и надрусал, е страшно. Направете го умишлено убийство! Демокрацията е висша форма на ред, при която се спазват всички правила и закони, защитават се правата на гражданите при условието, че те знаят своите задължения към обществото“, заяви д-р Димитров.

„Вчера видя по новините как някой засякъл някого. На кого не се е случвало? Излизат обаче мъже и започват да бият две жени. Днес пък показвате размахване на пистолет край Бургас. Хора, ние полудяхме“, добави той.

„На 28-ми в 19:40 часа на регистратурата е лице с инициали М.Е. Нито един фрагмент от Закона за личните данни не е нарушен. Споменали сме едно име, защото се появява човек и казва, че бил еди кой си и пита: „Какво трябва да направя? Да се обадя на министъра на здравеопазването ли, за да ми обърнете внимание?“. Изпращат ги в различни кабинети, за да се направи рентгенова снимка на детето, защото е паднало от 60-сантиметрова масичка“, разказва шефът на болница „Пирогов“.

„Минава през детски хирург, за да види дали няма нараняване, на травматолог – за да стане ясно дали има счупване. Действа се по процедурата, за да се установи какво е здравословното състояние“, добавя той.

„След като става ясно, че има нужда от лекарска помощ в Шокова зала за полагане на шев върху рана, но в същото време имаме три деца, които е нужно да се шинират, да се шият и когато идва реда на Емин, вкарват пациент с хеморагичен шок с хемоглобин 49 при 130 нормално. Това означава, че губи кръв и е на ръба на животозастрашаващото състояние. Колегите започват да се занимават с това дете, за да го спасят. То все още е в реанимация“, пояснява лекарят.

„Наложи се мероприятията за оказване на първа помощ на детето да продължат около час и 20 минути. Според правилата, когато Шокова зала има едно такова дете, друго не може да се вкарва“, обясни той.

„В това време на записите се вижда как две деца обикалят пред телевизора пред залата. Господинът със съпруга си стоят и чакат. Изнервят се обаче. Той звъни няколко пъти. Застава пред вратата и пита колегите, които излизат и обясняват първо на него, а после и на майката какво се случва. Три пъти прекъсват работата на лекарите, като единият път се налага в продължение на 7 минути медицинската сестра да обяснява на Емин, което се вижда на камерите, че в момента не могат да вкарат детето му, защото има спешен случай и колегите се борят за живот“, заяви д-р Димитров.

„Господинът не е бил, не е посягал, не е подскачал, но е също толкова агресивно да ви гледам в очите и да ви кажа кой съм аз, да ви искам имената и да заплаша, че след малко министъра на здравеопазването ще ви уволни“, добави той.

„Служител иска да даде на Емин документацията, но той казва, че не му трябва. 20 минути по-късно се връща и заявява: „Я ми я дайте, че да ви знам имената, за да мога да ги дам на министъра да се справя с вас“. Още на 30 август от етичната комисия с пиара на „Демократична България“ бяха при мен, гледаха записите и това, което колегите бяха написали като обяснителни доклади“, изтъкна шефът на най-голямата столична болница.

„В 16 часа пиарът на УМБАЛСМ „Пирогов“ се свърза с колегата си от Министерството на отбраната. Аз говорих с него и заявих готовност, че ако министър Тагарев иска, ще му предоставя всички материали, за да му се изясни какво се е случило. Никой не е е свързал с мен – нито от едното, нито от другото министерство. Започнаха обаче едни хули от тролове, при което, поради това, че не искам да се политизират нещата, замълчах“, сподели той.

Нямам идея защо този случай стана политически, каза лекарят.

Бяхме залети от такава помия, че не знам как някой може да я измисли, добави той.

Д-р Валентин Димитров обясни, че военният министър може да гледа записа с отправените заплахи, ако подаде писмено заявление, тъй като на кадрите се виждат деца, а според Закона на личните данни няма право да ги показва без заявено желание от Тагарев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Съдът реши съдбата на Васил Божков!
Next: НОИ с важна новина за пенсиите. Засяга всички

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.