Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:
Полицейският шеф бил шокиран, когато синът му бил доведен в управлението с белезници. Той обаче остави бащинските си чувства настрана и реши сам да се заеме със случая, за да даде на сина си ценен урок.
Шефът на полицията Матю Брус и синът на съпругата му Каролайн, Адам, се появиха късно в живота им, така че те винаги са били много снизходителни с него и никога не са му отказвали за нищо.
Когато Адам порасна, той започна да приема любовта и загрижеността на родителите си за даденост, сякаш това беше разрешение за него да прави каквото си поиска. Със сигурност е имало моменти, когато е бил критикуван за лоши оценки или измъкване от къщата, но това е било ограничено само до леки мъмреня.
Адам си помисли, че ако се преструва на „идеален“ син, няма да има абсолютно никакви проблеми, дори и мъмрене, от родителите си. Така той започна да се държи като добър син пред тях, докато участваше във всякакви неправомерни действия зад гърба им, като например нарушаване на закона.
Имаше няколко случая, когато 17-годишното момче наруши правилата за движение, откакто получи собствена кола за 17-ия си рожден ден. Адам обаче винаги се измъкваше. Баща му беше началник на полицията в града. В най-лошия случай той щеше да получи билет за ремонт, за който поиска пари от родителите си и получи най-евтиния ремонт, като остави останалото за себе си.
Един ден Адам се връщаше от парти с приятеля си Фреди, когато започна да превишава скоростта. Фреди го предупреди да намали, но Адам не го послуша.
— Стига си досаден, Фред! — изкрещя той. „Вижте пътя! Тази вечер е наш!“
Нестабилното шофиране на Адам разтревожи Фреди, който се вкопчи здраво в седалката, докато Адам се движеше на зигзаг между платната. Той помоли Адам да намали отново и когато Адам не го направи, той сам грабна волана, карайки колата да се плъзне от пътя и да се сблъска с дърво отстрани.
— По дяволите! Адам измърмори, докато вдигаше глава от волана. „По дяволите, Фред! Махай се от колата ми! Шофирам сам!“
„Човече, ти луд ли си? Карал си като маниак! Можеше да изпаднем в много по-лоша ситуация, ако не се бях намесил!“
„Но ние не го направихме! Ако се страхуваш, можеш просто да вземеш такси у дома. Няма нужда…“ Преди Адам да успее да завърши изречението си, те чуха сирената на полицейска кола зад тях.
Преди да успеят да избягат, колата спряла пред тях и към тях се приближил полицай.
„Идва ми да те убия, Фред! Кълна се!“ Адам измърмори, докато спускаше прозореца си.
„Изглежда, че имаме малък проблем тук, момчета“, каза ченгето. „Следя колата ви от известно време и се страхувам, че ще трябва да ви закарам в гарата за превишена скорост… да не говорим за вонята на алкохол, която атакува сетивата ми. Мога ли да получа вашата шофьорска книжка първи?“
Фреди беше уплашен. „Полицейски участък? Какво… но аз не съм направил нищо!“
„Уау, уау, Фред, успокой се, човече“, каза Адам спокойно, преди да се изправи срещу полицая. „Той иска да каже, че НИЕ не сме направили нищо, сър. Приятелят ми е само малко нервен. Но не се притеснявайте, няма проблем. Ние сме добре и не мисля, че ще е необходимо да идвам на гарата тъй като съм син на шефа на полицията Матю Брус… виждате ли, сега няма проблем.
„Хубав трик, хлапе. Няма да се хвана на това! Ако нямаш лиценз, проблемът ти само ще стане по-голям.“
Адам се усмихна. — Ето моята шофьорска книжка, сър — каза той и я предложи на полицая. — Що се отнася до доказателството, че съм син на шефа на полицията, ето го. Адам показа снимката си с баща си. „Имам много такива снимки в галерията си, тъй като той ми е баща. Надявам се, че не искате да виждате повече от тях. Така че да отида, сър?“
Изражението на полицая помръкна и той остави Адам да си тръгне само с билет за поправка.
— Лека нощ, господине — изчурулика Адам, докато се отдалечаваше.
Но онази вечер, когато той се прибра вкъщи и Каролайн забеляза състоянието на колата, която имаше вдлъбнатина точно отпред, тя просто я загуби. — Как си го обясняваш, Адам? — попита тя.
„Ъъъъ, мамо, Фред и аз току-що попаднахме в малък инцидент. Не е толкова голяма работа. Имаше и полицай и той ни пусна с билет за поправка!“
„А парите растат ли по дърветата? Виждаш ли телефона ми?“ — изпищя тя, сочейки стария си телефон. „Имам нужда от нов телефон, Адам, но се опитвам да спестя от месеци за него. И това е третият път, когато се прибираш у дома с тези билети! Да ти дам тази кола беше най-лошото решение!“
— Но мамо…
— Не, Адам! – сряза го баща му. „Майка ти е права. Позволихме ти да се плъзнеш първите два пъти, но не можем да го направим отново. Върви си в стаята веднага! Няма да ти бъде позволено да караш тази кола отново без нашето одобрение!“
Адам отиде в стаята си, но явно нямаше да слуша родителите си. Три нощи по-късно, докато Каролайн и Брус спяха, Адам грабна ключовете от колата и тайно се закара на партито за рождения ден на приятел.
Той карал с превишена скорост, тъй като закъснял и пристигайки на кръстовище, не забелязал нито червения светофар, нито приближаващата отстрани възрастна жена. Той рязко натиснал спирачките, щом я видял, но колата все пак я ударила и тя се катурнала на пътя.
— По дяволите! Адам излезе от колата си и се втурна към жената. Тя не изглеждаше сериозно ранена и Адам беше на път да се обади на линейка, когато полицейска кола, патрулираща в квартала, спря. Адам беше арестуван, след като възрастната дама ги информира за случилото се.
Адам се опита да обясни, че е син на шефа на полицията, но ченгетата останаха глухи за него. Закараха го до гарата и когато Адам влезе вътре, той беше изненадан да види баща си там. Бил е извикан в участъка за спешен случай.
— Адам? баща му го гледаше смаяно. — Какво правиш с ръцете си с белезници?
„Татко, аз… аз просто бях…“ Адам се страхуваше, че ако каже на баща си, че се е измъкнал с колата и я е катастрофирал, ще се ядоса адски. Той стоеше там безмълвен, а ченге, което го беше довело там, информира шефа на полицията, след като забеляза напрежението между бащата и сина.
Брус не можеше да повярва, че Адам е участвал в инцидент, при който е блъснал някого. Той изгледа злобно Адам, след което нареди на ченгетата със скован глас. „Доведете го в кабинета ми. Сам ще се справя със случая!“
Адам знаеше, че е в беда. Започна да се моли на баща си, че не е виновен. „Не съм виновен, татко! Тази жена….не е забелязала сигнала. Помагах й. Не съм я удрял! Тя ме нагласява без причина!“
— Знам какво е правилно, синко — каза Брус и се обърна. — Нека го обсъдим подробно в кабинета ми.
В този момент Адам си помисли, че баща му ще говори за случая си насаме с него и ще му се размине, както винаги, но когато влезе в кабинета на баща си, началникът на полицията извика още двама служители вътре.
— Е, Адам — каза Брус, когато влезе в офиса. „Ако мислите, че ще ви се размине това, грешите. Прекарвате нощта тук в килия, така че предайте телефона си и ключовете от колата и да“, каза той, приготвяйки се да си тръгне. „бъди готов за съда. Тези служители ще се грижат за теб дотогава!“
Адам най-накрая каза истината, умолявайки баща си да го пусне и обеща да не повтаря същата грешка, но Брус нямаше да го пусне този път. Той искаше синът му да бъде съден и да му бъде наложена солидна глоба. Те казаха на Адам, че ще трябва сам да спечели пари, за да плати глобата и че ще трябва да се извини и на по-възрастната жена.
В крайна сметка Адам трябваше да работи на непълен работен ден, за да изплати глобата, а също така доброволно се грижи за възрастната жена през уикендите. Оказа се, че тя е получила фрактура на крака си заради инцидента.
Когато Адам най-накрая беше освободен от глобата, той не спря да работи. След като работи усилено за парите, той осъзна колко трудно е да печелиш и да правиш нещо самостоятелно.
С последващите си заплати той купува нов телефон на майка си. Той също така върна парите, които е взел за ремонт на колата си в миналото и обеща на родителите си, че винаги ще им се подчинява.
Какво можем да научим от тази история?
Понякога трябва да бъдете строги с децата си, за да им дадете урок. Брус не изпусна Адам от куката, когато претърпя инцидент със старата дама. Това преживяване промени Адам към по-добро.
Кармата не те пуска толкова бързо. Адам трябваше да плати за грешките си, колкото и да се опитваше да ги избегне.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: