Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шок: Цънцарова и Натали заплашиха да напуснат заради…
  • Новини

Шок: Цънцарова и Натали заплашиха да напуснат заради…

Иван Димитров Пешев февруари 7, 2024
sgdffvdfbgfbgfgfjg.png

bTV имат огромен късмет, че са българска, а не американска телевизия. След разговора на диванчето във вторник сутрин, вероятно никой от екипа нямаше да бъде вече на работа, а някои от журналистите щяха да си търсят адвокати, ако казаното от тях беше излъчено в САЩ.

 

Малко след 6:30 сутринта проф. Рачев и спортният репортер Митко Тасев тръгнаха да обсъждат по доста непристоен начин 16-годишната Ивана Събева, която е носителка на титлата Мис Свят България и много скоро ще представя страната ни на престижния конкурс.

Някак си разговорът се завъртя от пожеланията за успех на българското момиче, през това, че не е прилично да има толкова млади участнички в подобни конкурси.

Според Митко Тасев, Ивана изглеждала по-голяма от възрастта си, а Мария Цънцарова се намеси с обобщението, че сега 16-годишните момичета са като 25-годишни.

Проф. Рачев пък дръпна бърза лекция на Тасев да не се занимава с малолетни, като подчерта не че това е неморално и не много естествено, а че законът е много строг.

„Чудно ми е откъде сте толкова запознат с това, професоре?“, контрира го спортният журналист. Рачев обаче хитро се измъкна, като отвърна, че общува с едни от най-добрите юристи.

В този момент пък Митко Тасев реши да разкаже доста мръсен виц за новите тенденции в конкурсите за мис: „На Мис Свят всички участнички бяха много притеснени, само на Мис Тайланд ѝ беше през…“.

Изумена от покъртителната посока на разговора в ефир, Мария Цънцарова обясни, че ако мъжете на канапето искат, те двете със синоптичката Натали Трифонова могат да напуснат студиото и да ги оставят да си говорят простотиите сами. Проф. Рачев обаче бързо овладя ситуацията и започна да обяснява как превръщането на мъжете в жени е част от културните традиции на Тайланд.

„Възхищавам Ви се, професоре, как и към най-просташкия разговор, можете да подходите академично и да направите така, че да не изглеждаме позорно“, заяви Митко Тасев.

„Позорно е точната дума!“, каза на свой ред Натали Трифонова и допълни, че темата за възрастта, на която момичета трябва да се явяват на конкурси за красота, е съвсем отделна тема.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Най-успешното развлекателно предаване в историята на българската телевизия се завръща в ефир
Next: Цяла България плаче! Почина обичаният от всички д-р Димитър Ненов

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.