Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шофьорите измислиха как да надхитрят катаджиите и камерите, но вече не с примигване на фаровете
  • Новини

Шофьорите измислиха как да надхитрят катаджиите и камерите, но вече не с примигване на фаровете

Иван Димитров Пешев април 4, 2024
vsdfbfdbdkfnkgdhkngh.png

Катаджиите, засичащи скорост, започват отново да се крият от шофьорите, а причината
е масово използвано мобилно приложение, чрез което водачите издават локациите
на патрулните автомобили.

 

Maкар и в магазините за приложения за iOS и Android да има няколко такива, най-разпространено
от години е Waze, известно като малкото братче на Google Maps заради това, че
и двете са собственост на едноименния дигитален гигант от Калифорния.

 

Публични данни сочат, че приложението е свалено над 200 000 пъти в България.
Колко от тези сваляния водят до всекидневна употреба не се знае, но безспорно
приложението е широко използвано. За това свидетелстват пътни полицаи, които отчитат,
че все по-често им се случва скоростта на автомобилите в даден контролиран участък
рязко да намалее под законовото ограничение мигове след като поставят камерата
край пътя.

 

„Буквално на мига светваме в приложението и това веднага проличава. Шофьорите
стават много дисциплинирани“, казват ченгета. За голямата разпространеност фактор
е и това, че приложението работи и като стандартeн джипиес пътепоказател. Така
реално в себе си комбинира джипиес навигатор и радар детектор.

 

За разлика от радар детекторите, които засичат вълните, излъчвани от полицейския
радар, Waze и подобните му приложения действат на принципа на т.нар. краудсорсинг
– или информацията, споделяна сред общността, използваща приложението. Това означава,
че потребителите имат възможността да указват местоположението на полицейски патрул,
като това става на мига видимо за всички останали потребители.

 

Инструментът се
визуализира като икона с полицай, която водачът, забелязал патрулка, поставя на
определено място на картата на дисплея на смартфона си. Отделно в приложението
са маркирани и локациите на стационарните камери. Според специалисти приложението
набира популярност и заради това, че най-новите камери на КАТ, доставени в началото
на годината, излъчват много специфични вълни, които не се ловят от масовите радар
детектори.

 

„Приложението работи на принципа на примигването с фарове, така широко разпространено в миналото“, обяснява бившият началник на КАТ-София
и настоящ съветник на премиера в оставка Николай Денков, Тенчо Тенев. Според него влиянието му е по-скоро положително, тъй като то допринася
до това повече водачи да намаляват скоростта в участъци, където ограниченията
масово се нарушават. „Има елемент на превенция и саморегулиране. И това принципно
трябва да ни радва, защото в крайна сметка целта ни е да намалим катастрофите,
а не да глобяваме гражданите“, допълва Тенев.

 

На практика обаче приложението създава проблеми на органите на реда, тъй като
води до рязък спад в ефективността на контрола за скорост. Според запознати все
по-често се случва патрулите да докладват малко нарушения, което пък води до критики
от страна на началството и дори съмнения за корупция. Ето защо катаджиите прибягват
до хитри решения как да прикрият или дори маскират камерите така, че да не бият
на очи. Всичко това обаче се прави така че и да не влиза с остра колизия с изискването
катаджиите и камерите да не се крият. Най-популярните методи са поставянето на
камерата зад товарен автомобил или зад кофа за боклук или друг крайпътен обект.

 

Според Тенев, ако от МВР искат да запазят локацията на камерите в тайна, то добра
идея би било и използването на отнетите заради шофиране с алкохол или дрога автомобили.
„Много от тях са баничарки, които имат идеалните прозорци на задните врати. Нищо
не пречи на колегите да поставят камерите в такива цивилни автомобили и да ги
оставят да снимат там с часове“, казва експертът. Според него камерите имат батерии,
които издържат до 7-8 часа непрекъсната работа. „Вместо обаче да се крият и да
търсят начини, най-доброто решение е просто да имаме много повече стационарни
камери. Така тези приложения ще станат безпредметни, тъй като водачите няма да
имат друг избор, освен непрекъснато да спазват ограничението“, завършва Тенев.

 

Германия е една от страните в Европа, където е приет специален закон, който забранява
използването на всякакви устройства, които могат да послужат за издаването на
локацията на средство за контрол на скоростта. През 2020 г. в страната бе приета
забрана да се ползват антирадари, но смартфоните останаха извън обхвата. Малко
по-късно с промяна в закона обхватът без разширен и до смартфони, таблети и джипиес
навигационни системи. Глобата е 75 евро. Според немските медии обаче законът е
реално неприложим, тъй като няма ефективен начин за контрол. Причината е, че Waze
може да предупреждава за наближаваща камера и само чрез звукова индикация, без
да е нужно смартфонът да е поставен на таблото на автомобила.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Цветя за починалите: 7 растения, които се садят на гробище. Ето кои са символите на животът на душата след смъртта
Next: Домусчиеви влизат в нов бизнес в този български град

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.