Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шофьорите ликуват: Иде краят на скобите! Но има 1 уловка
  • Новини

Шофьорите ликуват: Иде краят на скобите! Но има 1 уловка

Иван Димитров Пешев април 22, 2024
svdfbfgbgdnghnhjmhj.png

Mеталните скоби за неправилно паркиране скоро ще останат само спомен. Санкцията, естествено, няма да отпадне.

За нея ще се съобщава дистанционно, а плащането на глобата ще става чрез онлайн банкиране – с карта или виртуален портфейл.

 

За да се случи това, обаче трябва да се направят промени в Закона за движение по пътищата, както и в общинските наредби, коментираха кметове по време на форум, посветен на ролята на общините в зелената трансформация и дигитализация, организиран от Асоциацията на българските градове и региони.

„В закона сега е казано, че поставянето на скоба е принудителна административна мярка, която се реализира с техническо средство тип „скоба“. Формулировката трябва да се разшири и да се запише електронна или дигитална скоба“, коментира директорът на Центъра за градска мобилност в столицата Димитър Дилчев, цитиран от „Телеграф“.

Когато се направи въпросната промяна, общините ще могат да въведат своя регулация. Още от следващия месец май в София ще тръгнат 20 „умни“ автомобила, които ще регистрират неправилно паркиралите автомобили.

„Получих SMS. Платих дистанционно. Колата ми бе освободена. Отидох след това и си я взех. Нямаше скоба“, разказа Стоян Дамянов, който вече изпробвал новата технология.

Вариантите за дигитална скоба в столицата са няколко. Такава все още не може да се поставя, но бъдещото й приложение е част от анализа на цялостната транспортна схема на столицата.

Обсъждат се възможности, примерно, да се декларира в приложение, че приемаш да ти се постави дигитална скоба, получаваш съобщение за санкцията и плащаш дистанционно.

Вариант е също вместо метална скоба на автомобила да се постави лист с банкова сметка и ако глобата не се плати в определения срок, да се ограничи услугата „платено паркиране“, а при второ нарушение да се постави истинската скоба и да се платят двете нарушения.

Обмислят се и други варианти, които ще спестят време и нерви, но ще действат и като превенция.

„Най-добрият вариант е, когато има нормативна база и се регламентира, каква е скобата и как се констатира нарушението. Нашата визия за дигитална скоба обаче не е свързана само с нормативната уредба, а с още една междинна стъпка“, коментира Николай Недялков, собственик на компания за интелигентни трафик системи.

Според него, когато на автомобила се сложи скоба, водачът може да получи нотификация в специално приложение и ако той реши да каже автоматично „потвърждавам“ с един клик, да му махнат скобата. Тоест целият процес тече дигитално без физическа намеса.

„Това е дълъг процес – първо се анализира, след това се правят предложения в нормативната уредба, обсъжда се и се приема от общински съвет и чак тогава се връща при изпълнителя“, допълни Недялков.

Според него кота нула за подобни проекти е да се премахне хартията изцяло от системата. Включително и контрольорите да си пускат камерата на телефона и с видеопоток да регистрират нарушението.

Това вече действа на терен в Пловдив. Във Варна пък този процес бил почти напълно извървян, защото паркирането е изцяло дигитално, хартиените талони са премахнати.

Пловдив е с най-много методи за плащане. Може да се плати на паркомати, които вече са дигитални. Там системата се надгражда с приложение, което ще показва какво е натоварването не само в синя и зелена зона, но и в общинските и частните паркинги, както и местата на зарядните станции.

В София също се работи по интегрирана система. Пилотно проекти за „умна“ транспортна услуга текат във Велико Търново, Габрово, Бургас и в други градове. Те ще бъдат обявени през май.

„Когато системата се базира на изкуствен интелект, тя започва да се самообучава. Чуждите разработки се адаптират и в процеса на работа се правят фините настройки, но бъдещето е в интегрираните системи, които пестят време, а това е изключително ценен ресурс“, посочи Николай Недялков.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Обявиха първият работен ден след Великден и Гергьовден
Next: Ето с коя коалиция Ваня Григорова атакува парламента, кани куп известни лица

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.