Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шушулките, които обичаме да късаме още от деца се оказаха много полезни
  • Новини

Шушулките, които обичаме да късаме още от деца се оказаха много полезни

Иван Димитров Пешев май 28, 2023
shhuhsudkasdkas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Искам да ви запозная с дървото рожков и особено с неговия плод – шушулка.

Рожковът е вечнозелено растение от сем. Бобови, характерно за Средиземноморския регион. Отглежда се заради ядивните шушулки, които били важен източник на захар в миналото, преди захарното цвекло и тръстика да получат своето разпространение.

Изсушените неразтворени шушулки могат да се ползват и за музикален перкусионен инструмент, подобен на маракасите.

Рожковът расте добре в топъл, умерен и субтропичен климат, като понася добре горещи и влажни крайбрежни зони. Устойчиво е на суша. Рожковът е типична култура за южните части на Португалия, Испания и италианските острови Сицилия и Сардиния. Дървото започва да ражда плодове след 6-та година.

Когато достигне 12-годишна възраст, то лесно може да даде 50 кг. плод на година. Колкото повече старее дървото, добивът от него се увеличава – до 100-120 кг. Удивително е, че може да продължи да ражда 100 кг.

Сушен рожков се яде традиционно на еврейския празник Ту Бишват. Напитки от рожковен сок се пият на ислямския празник Рамадан. В наши дни семената /плодовете/ се използват в козметиката, за обработка на тютюн и производство на хартия. Рожков на прах или парченца се използват също като съставка, заместител на шоколада, за сладкиши и торти.

Много хора смесват рожков със сурово какао за по-добър вкус. В какаото има много мазнезий, докато в рожкова има много калций. Той съдържа около 3 пъти повече калций от какаото, а само 60% от калориите му. Освен това рожковът съдържа витамин B1, колкото ягодите, повече вит. А от аспержите. Известно е също, че рожковът има терапевтичен ефект при диария и помага при гадене, повръщане и стомашно разстройство. Рожковият плод също е богат на инотосил, който влияе положително на хора с инсулинова резистентност и поликистозни яйчници.

Ядивната част на рожкова е шушулката. Тя е подплатена от мека кафеникава пулпа, която съдържа високо количество захар. Узрялата шушулка се изсушава или пече и от нея могат да се приготвят брашно или сиропи, захар, меласа, заместители на какао. От семената на растението се произвежда стабилизатор Е410 – каробин с широко проложение в хранителната индустрия.

Здравословни ползи:

От семената на рожкова е изолиран подобен на глутен белтъчен комплекс, наречен каробин. От него може да се приготви тесто за хляб, което не съдържа глутен и е с добри хранителни и вкусови качества. В пулпата на рожкова се съдържат и танини /галова киселина/. Те имат положителен ефект при лечението на остра диария при деца.

Сладкиш с рожков и лешници – за 24 броя

Продукти:

150 г. меко масло
150 г. захар
1 яйце, със стайна температура
60 г. меласа
1 с. л. ванилова есенция
200 г. брашно
60 г. брашно от рожков
2 ч. л. бакпулвер
щипка сол
120 г сурови смлени лешници
24 цели сурови лешници /30-40г./

Фурната се нагрява на 180 градуса. Маслото и захарта се разбиват с миксер, докато сместа стане на крем. Добавя се яйцето и сместа отново се разбива. Изсипва се меласата и ваниловата есенция. Разбиват се, докато се получи пухкава еднородна смес.

Отделно се смесват брашното, рожковът, бакпулверът, солта и смлените лешници. Разбъркват се добре и се добавят към маслено-яйчната смес. Разбиват се с миксер с приставка за тесто на слаба скорост или на ръка с дървена лъжица, докато всичко се смеси добре и се образува меко тесто. От тестото се правят топки, колкото орех.

Подреждат се в тава върху хартия за печене. В центъра на всяка топка се забожда по един цял лешник. Сладките се пекат в предварително нагрята до 180 градуса фурна. След като се извадят от фурната се оставят за 3-4 минути в тавата и тогава се пренасят върху решетка. Оставят се, докато се охладят напълно.

Забележка: Тази статия е с изключително информационна цел. Преди да използвате каквито и да е средства от народната медицина, се консултирайте със своя лекар!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: При засаждане на доматите използвайте следния трик за здрави растения и богата реколта
Next: Кокошки в българско село снасят зелени яйца, не е за вярване колко са полезни

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.