Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ще се случи ли? Българите искат 4-дневна работна седмица
  • Новини

Ще се случи ли? Българите искат 4-дневна работна седмица

Иван Димитров Пешев октомври 5, 2023
dfhdfghgfjryrty.png

Да работим 4 дни по 10 часа. Това искат близо 50% от анкетираните, участвали в специално проучване за пазара на труда. На въпроса са отговорили над 2000 души. 

„На мен идеята ми се струва добра, но хората, които биха искали да работят по-различно от стандартната 5-дневна работна седмица, са близо 90%. Такива са проучванията в цяла Европа, САЩ, Япония – в цял свят.

 

Има страни, които през последните няколко години предприеха активни експерименти в тази насока, подобен пример са Белгия и Португалия“, коментира експертът по човешки ресурси Петър Джугански пред Bulgaria ON AIR.

По думите му експериментите в много от тези страни се оказват успешни, а във Великобритания много от компаниите са продължили тази схема.

„За този период компаниите биват подпомогнати. Най-често парично. Проблемът е, че това не е приложимо във всяка една индустрия. В някои сектори не могат да се наемат повече хора. До момента 4-дневната работна седмица е приложима само за определени индустрии“, обясни експертът.

Джугански подчерта, че работодателите в България не са отворени към подобни гъвкави смени на работа.

„Ние сме една от страните в ЕС, в която много малък процент хора работят на па-малко брой часове. Добър пример в това отношение е Холандия, където голям процент и от мъжете, и от жените работят на половин работен ден. В България много от работодателите не искат да помислят за подобно нещо“, смята гостът.

Близо 50% от анкетираните хора са отговорили, че биха работили четири дни по десет часа на ден, други 30% биха работили 3 дни по 12 часа, но в момента има и хора, които работят два дни по 12 часа и почиват два дни, изтъкна Джугански като допълни, че за някои професии това не е добре и даде пример.

„В много производствени предприятия зачестяват трудовите инциденти. В момента наблюдаваме тенденцията за завръщане на хората по офисите. Голяма част от големите чуждестранни компании, които имат офиси в София по време на Ковид-19 пуснаха всички да работят от вкъщи. На повечето места това не повлия негативно. Сега масово хората търсят гъвкави модели на работа и дистанционна работа“, обяви експертът по човешки ресурси.

Гостът коментира, че безработицата в България, в ЕС е с ниски равнища.

„Следващите месеци тя ще се увеличи. Причините са високата цена на електроенергията, горивата, вече започна да се говори за съкращаване на хора в производствените предприятия. Изкуственият интелект ще оказва влияние в бъдеще. Той си има своите ограничения“, на мнение е Джугански.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Протестиращите миньори: Блокадата на АМ Тракия става безсрочна
Next: Кой бутна турския сериал по БТВ? Eто го гърба на милионерите Иван и Андрей

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.