Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ще се случи ли? Българите искат 4-дневна работна седмица
  • Новини

Ще се случи ли? Българите искат 4-дневна работна седмица

Иван Димитров Пешев октомври 5, 2023
dfhdfghgfjryrty.png

Да работим 4 дни по 10 часа. Това искат близо 50% от анкетираните, участвали в специално проучване за пазара на труда. На въпроса са отговорили над 2000 души. 

„На мен идеята ми се струва добра, но хората, които биха искали да работят по-различно от стандартната 5-дневна работна седмица, са близо 90%. Такива са проучванията в цяла Европа, САЩ, Япония – в цял свят.

 

Има страни, които през последните няколко години предприеха активни експерименти в тази насока, подобен пример са Белгия и Португалия“, коментира експертът по човешки ресурси Петър Джугански пред Bulgaria ON AIR.

По думите му експериментите в много от тези страни се оказват успешни, а във Великобритания много от компаниите са продължили тази схема.

„За този период компаниите биват подпомогнати. Най-често парично. Проблемът е, че това не е приложимо във всяка една индустрия. В някои сектори не могат да се наемат повече хора. До момента 4-дневната работна седмица е приложима само за определени индустрии“, обясни експертът.

Джугански подчерта, че работодателите в България не са отворени към подобни гъвкави смени на работа.

„Ние сме една от страните в ЕС, в която много малък процент хора работят на па-малко брой часове. Добър пример в това отношение е Холандия, където голям процент и от мъжете, и от жените работят на половин работен ден. В България много от работодателите не искат да помислят за подобно нещо“, смята гостът.

Близо 50% от анкетираните хора са отговорили, че биха работили четири дни по десет часа на ден, други 30% биха работили 3 дни по 12 часа, но в момента има и хора, които работят два дни по 12 часа и почиват два дни, изтъкна Джугански като допълни, че за някои професии това не е добре и даде пример.

„В много производствени предприятия зачестяват трудовите инциденти. В момента наблюдаваме тенденцията за завръщане на хората по офисите. Голяма част от големите чуждестранни компании, които имат офиси в София по време на Ковид-19 пуснаха всички да работят от вкъщи. На повечето места това не повлия негативно. Сега масово хората търсят гъвкави модели на работа и дистанционна работа“, обяви експертът по човешки ресурси.

Гостът коментира, че безработицата в България, в ЕС е с ниски равнища.

„Следващите месеци тя ще се увеличи. Причините са високата цена на електроенергията, горивата, вече започна да се говори за съкращаване на хора в производствените предприятия. Изкуственият интелект ще оказва влияние в бъдеще. Той си има своите ограничения“, на мнение е Джугански.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Протестиращите миньори: Блокадата на АМ Тракия става безсрочна
Next: Кой бутна турския сериал по БТВ? Eто го гърба на милионерите Иван и Андрей

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.