Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ще се шашнете каква заплата взима Мария Цънцарова на месец, за да става сутрин в 4:30
  • Новини

Ще се шашнете каква заплата взима Мария Цънцарова на месец, за да става сутрин в 4:30

Иван Димитров Пешев април 10, 2024
sdfvdfbvfdbfdnfghmhj.png

Феновете на Мария Цънцарова могат да бъдат доволни. Три години след като направиха подписка, че я искат като водеща на „Тази сутрин“, желанието им е удовлетворено. Устатата журналистка става екранна партньорка на Златимир Йочев в сутрешния блок на Би Ти Ви. Така медиата ще се опита да вдигне рейтинга на предаването, което в последните години изостава от сутрешния блок на Нова.

Мария Цънцарова се разделя с предаването „Тази неделя“, което водеше в комплект с Петя Дикова в продължение на две години. След като негови лица станаха Бесте Сабри и Митьо Маринов, тя минава в „Тази сутрин“, където ще си партнира със Златимир Йочев. Това е довело и до чувствително увеличение на заплатата й. За да става всяка сутрин в 4,30, че да може да е на екран от 6, Мария се е договорила за близо 20 000 лева месечна заплата.

Русата амбиция има достатъчно опит в делничното сутрешно шоу, от което на практика започва възходът в нейната кариера. Още докато водещ беше актуалният директор на новините в Би Ти Ви – Антон Хекимян, тя го заместваше по време на неговите отпуски. Така през лятото на 2020-а си спечели огромна фенска маса с нахаканото си поведение и остър език по време на интервютата, докато титулярният тогава водещ отдъхваше на морето. Когато Хекимян се върна на работа, заваляха искания да го свалят от екран и да върнат Мария. Беше организирана дори петиция с подписи на зрители, които я искат всяка сутрин на екран. Това тогава не стана.

По информация на „Уикенд“ е обсъждан въпросът двамата да водят заедно, но малкият син на Мария е бил само на годинка. Младата майка не е имала възможност да е постоянно на линия, както се изисква от водеща на сутрешен блок през седмицата. Затова предпочела да се изявява в неделя при Светльо Иванов в „120 минути“. Година по-късно тя сменя предаването с „Тази неделя“ и успоредно с това прави авторското „Защо, господин министър?“.

Три години след петицията за връщането й в „Тази сутрин“ Цънцарова става водеща на предаването. Нахаканата журналистка сяда до изключително сдържания и обран в поведението си Златимир Йочев. Според Хекимян двамата ще бъдат прекрасен екип, който се допълва с качествата си. Той издирваше партньорка на Йочев в продължение на година и половина – още от внезапното напускане на първата му екранна половинка в Би Ти Ви Биляна Гавазова.

Тя си тръгна през февруари 2022-а. Това постави наскоро постъпилият на работа в телевизията Златимир в много тежка ситуация, тъй като предаването е било създадено с идеята да се води от двама души. В телевизията не отричат, че му е било изключително трудно да компенсира отсъствието на втори водещ в продължение на година и половина.

От рейтинга му обаче личи, че се е справил – Златимир Йочев е едно от най-харесваните лица в родния ефир. Но това отдавна не може да се каже за новата му колежка в предаването Мария Цънцарова.

Журналистката е емблематично лице за телевизията, но за трите години след подписката в нейна защита фенската й маса доста намаля. Острият й език и безкомпромисен маниер в работата, които в началото й печелеха симпатии, постепенно направиха зрителите резервирани. Много от тях към днешна дата смятат, че русокосата тв звезда е прекалено напориста и дори нахална. Това, което в началото им харесваше с нея, днес ги дразни. Затова коментират, че е прекалено лансирана от шефа си, и роптаят, че без нея не минава нито едно важно събитие, а вече ще я гледат всяка сутрин.

Амбициозната журналистка наистина е много настъпателна и има вид на човек, който не се спира пред никакви бариери. Тя не веднъж е споделяла, че изключително много обича работата си и този любов й дава стимул да върви напред. За разлика от други екранни дами, за които се говори, че пробиват в професията благодарение на връзки с богати и влиятелни мъже, за нея подобни слухове не е имало. Но наскоро се заговори, че огромната амбиция и любов към работата й е донесла развод с бащата на двете й деца, който е нейната голяма любов още от ученическите години.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Прокуратурата каза цялата истина за тарашите в офиси на Настимир Ананиев
Next: Всички с Вайбър на телефона в България са уведомени за нова услуга

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.