Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Юруш към Германия: Спешно търсят 8 хиляди работници, а заплатите са…
  • Новини

Юруш към Германия: Спешно търсят 8 хиляди работници, а заплатите са…

Иван Димитров Пешев ноември 3, 2023
sgdfgbdgfhfghtrhtrh.png

Германия изпитва остър недостиг на шофьори в обществения транспорт. През 2022 година близо половината от транспортните компании в страната са ограничили временно дейността си поради липса на шофьори на автобуси и трамваи, предават световните агенции.

До 2030 само броят на незаетите в страната работни места за шофьори на автобуси ще е близо 87 000, става ясно от данни на Съюза на германските фирми за обществен транспорт VDV, цитирани от АРД.

 

В момента недостигът е около 8000

Анкетираните транспортни компании смятат, че до 2030 година ще трябва да увеличат броя на своите служители с около 20%, за да могат да поддържат и разширят автобусните и железопътните услуги. А VDV предвижда дори и по-сериозен ръст в нуждата от нови работни места в сектора. За 48% от компаниите от бранша запълването на свободните позиции за шофьори в момента е най-голямото предизвикателство, следвано от липсата на персонал за търговски и технически постове във фирмите.

Какви заплати получават шофьорите на автобуси?

Според портала за информации относно професиите в публичния сектор www.oeffentlichen-dienst.de, средната заплата на шофьорите на автобуси в Германия е 3039 евро бруто на месец.

Около 25% от шофьорите обаче получават по-малко – средно 2708 евро

А други 25% повече – средно 3368 евро месечно. Данните са взети от атласа за заплащането на германската Агенция по заетостта, посочва порталът. Нивото на заплатата обаче може да се различава силно в зависимост от това къде е назначен шофьорът – дали в сферата на градския транспорт, или в туристическия сектор. Разлики има и в заплащането в отделните федерални провинции, а понякога дори и в отделните градове в рамките на една провинция.

На своя сайт компания Schilling Gruppe, която осигурява градски транспорт в региона на град Кьолн, посочва, че плаща средно между 15,35 евро и 17,28 евро бруто на час на шофьорите на автобуси. А това прави средно около 2600 бруто до 3000 бруто на месец.

Извънредните часове, както и работата през почивни дни и уикенда или пък нощните смени се заплащат допълнително. Към това идват и коледни надбавки и други премии.

Как се става шофьор на автобус?

За да станеш шофьор на автобус в Германия, трябва да си на поне 24 години и да си преминал през специално обучение със силна практическа насоченост, което трае три години и завършва с изпит – т.нар. Ausbildung zum Berufskraftfahrer. Който вече е завършил друго професионално обучение, може да се превкавлифицира за шофьор в градския транспорт. Преквалифицирането обикновено трае по-малко.

За тази цел обаче кандидатът трябва да има шофьорска книжка категория D (за транспорта на над 25 души). Шофьорската книжка за тази категория обикновено струва около 5000 евро, но хората, които преминават през професионалното обучение, обикновено няма нужда да заплащат за курса, тъй като разходите се поемат от компанията, към която се обучават.

Много частни компании предоставят възможност и за по-бързо обучение. Компания Schilling Gruppe например посочва на сайта си, че обучава шофьори на автобус в рамките на 3 до 6 месеца. Изискванията са кандидатът да има шофьорска книжка от категория B и да е поне на 21 години.

В момента текат многобройни преговори за колективно договаряне на заплащането в сектора, от които ще зависят бъдещите тарифи. Железопътният и транспортен съюз (EVG) например настоява за увеличение от поне 650 евро месечно за наетите служители. Синдикатът настоява и за структурни промени в системата за заплащане.

Миналата седмица в редица германски градове се проведоха стачки на обществения транспорт. Автобуси, трамваи и линиите на метрото не пътуваха в продължение на 24 часа. На някои места – и за по-дълго.

Германските сдружения на транспортните компании наскоро поискаха от членовете си по-подробна информация за недостига на квалифицирани работници. Но дори и в случай, че хиляди желаещи се запишат веднага за вакантните места за шофьори, няма как проблемът с липсата на персонал да се разреши бързо. Един пример от Дортмунд дава отговор на въпроса защо.

От първия ден, в който нов кандидат за шофьор на автобус без съответната шофьорска книжка официално бъде приет в системата, до деня, в който започва да превозва пътници, изминават около 8 месеца, казва Харалд Краус от Асоциацията на германските транспортни компании.

И въпреки проблемите, които изпитват с недостига на персонал, едва 13,8% от германските транспортни фирми търсят нови попълнения от чужбина.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тъжна новина! Отиде си един велик астронавт и голям човек
Next: Чисти дробовете като с прахосмукачка-Кашлицата, храчките и грипа спират с тази рецепта

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.