Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Янев като Орбан: България трябва да гледа първо своя национален интерес и след това ценностите на ЕС
  • Новини

Янев като Орбан: България трябва да гледа първо своя национален интерес и след това ценностите на ЕС

Иван Димитров Пешев април 10, 2022
qnqnvenveorbanan.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Стефан Янев пусна във Фейсбук изказване в стил Виктор Орбан.

Ето какво пише той:

България е суверенна държава, която трябва да има своя позиция по важните въпроси, касаещи българския национален и обществен интерес, и едва след това да се съобразява с ценностите на ЕС.

18 години след приемането ни в НАТО, България системно не инвестира във въоръжените си сили. Tази тенденция трябва да се промени, ако искаме да бъдем способни да гарантираме собствения си суверенитет.

Има голяма вероятност скоро да загубим своя капацитет да охраняваме самостоятелно своето въздушно пространство и да отстояваме своя въздушен суверенитет, респ. – да прекъснем своите столетни традиции във военната изтребителна авиация.

По отношение на политиката на правителството спрямо РСМ се забелязва едно фриволно, наивно и дори безотговорно поведение, което издава неразбиране на проблематиката, непознаване на историята и омаловажаване на значимостта на този въпрос, което на практика заплашва националните ни интереси, респ. – сигурност.

Ако правителството се огъне под натиска на външни фактори и даде “зелена светлина” за започване на преговори за присъединяване на РСМ към ЕС, без необходимите гаранции за спазване правата на македонските граждани с българско самосъзнание, без да е спряна речта на омразата и без да е защитен адекватно националният ни интерес като цяло, това ще генерира сериозни негативни последици за нашата държава, включително в контекста на перспективите с РСМ да изградим приятелски и добросъседски отношения на здрава основа.

Правителството вероятно ще се разпадне под собствената си тежест, в резултат от липсата на работещи механизми за взимане на решения и координация на политиките, поведението и действията на коалиционните партньори.

В този смисъл настоящата коалиция изглежда като поредната безпринципна такава, в рамките на която спояващата връзка явно е властта сама по себе си и ресурсите, до които тя дава достъп.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Изгониха дипломатите, но новият удар на Русия докосна обикновения българин в джоба
Next: Нешка Робева смълча мрежата: Да, аз обичам Русия!

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.