Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ясновидката на Берлускони: Бойко ще ни направи най-богатата държава
  • Новини

Ясновидката на Берлускони: Бойко ще ни направи най-богатата държава

Иван Димитров Пешев юни 12, 2022
berlsusboikoo.jpg

Популярната ясновидка Теодора Стефанова, известна като Гадателката на Силвио Берлускони, даде добро предсказание за бъдещето на България и българския народ.

В контраст с много свои колеги, които сякаш се надпреварват да дават все по-черни и кошмарни прогнози, Теодора реши да вдъхне оптимизъм на своите сънародници. А не да им предрича Апокалипсис и край на света. През годините Теодора Стефанова е доказала способностите си.

Тя често е признавал, че има извънземно, което й “спуска” информация от Космоса. Доста често прогнозите й се оказват истина.

Тя твърдо заявява, че е оптимист за бъдещето на България.

И че съвсем скоро нещата за нас ще се оправят. Стефанова вярва, че рано или късно, нашата държава ще се превърне в Швейцария на Балканите. При това – наистина скоро. Още до 2025 година.

Относно бившият премиер на страната Бойко Борисов, тя заявява, че той скоро няма да напусне политическата сцена. Но нищо чудно да смени своето амплоа. Дали пък това не означава, че той ще се кандидатира за Президент? Остава да видим.

Ето какво казва Теодора Стефанова за лидера на ГЕРБ:

“Бойко Борисов сам ще си прецени какво ще прави. Но той ще остане в политиката”. Относно България, тя дава смела прогноза: “Ще влезем в Шенген, а до 2024 година еврото ще влезе в употреба у нас.”

„Способностите ми помагат, но са ми изигравали и шега. Моят извънземен разум понякога ме предупреждава за моя нова връзка, но аз се впускам. Имала съм прекрасни мъже до себе си. Имах любов с мъж в Пампорово, но го заковах, че е женен, и не можеше да каже нищо“, сподели още Теодора Стефанова.

Можем само да се надяваме, че нейните прогнози ще се окажат истина. Определено живеем във време, в което ни е нужен оптимизъм, дори и той да идва от устите на врачки и гадателки. Истината е, че трябва сами да променим настройката си, а след това всичко ще тръгне в много по-добра посока.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Приятели на баща отвлекли дъщеря му и осем часа групово изнасилвали студентката
Next: Край на сагата! Убиецът на Милен Цветков няма да излезе никога от затвора

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.