Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ястията, които непременно трябва да сложим на трапезата на Бъдни вечер за късмет и берекет
  • Новини

Ястията, които непременно трябва да сложим на трапезата на Бъдни вечер за късмет и берекет

Иван Димитров Пешев декември 18, 2023
sfdgkdskhggfhkfgh.png

Често забравяме, че освен Бъдни вечер, 24 декември е и имен ден на носещите името Евгения (и производни), както и имената, които в превод означават “благороден”.

Традицията повелява на трапезата на Бъдни вечер да има нечетен брой ястия. Необходимо е да се сложат храни, които набъбват, за да може също като тях „да набъбват“ късметът, щастието, здравето и плодородието.

Ястията необходимо е да са нечетен брой – 7, 9, 11; колкото повече са – толкова по-щедра ще е новата година към дома. Задължително е ястията да са само постни.

Питка с паричка

Хлабът е не само храна за българина, а магия. Ритуалната питка (боговица, богова пита, божичник, вечерник, светец), замесена със сода или квас, заема централно място на трапезата на Бъдни вечер. В нея се поставя паричка. Украсява се с фигури, свързани с бита и ежедневието на българина – житни класове, рало, кръст и др. Добре е на масата питката да бъде сложена върху сварено жито. То е символ на плодородие и богатство.

Пълнени сухи чушки с боб/сарми със зеле
Особеност на пълнените чушки за трапезата на Бъдни вечер е, че се използват сухи чушки, които предварително трябва да се накиснат в топла вода, за да омекнат; а бобът, с който се пълнят, се счуква. Друг вариант са традиционните зелеви сарми, пълни с ориз. Идеята и на двете ястие, е, че се използват варива – ориз и боб, които набъбват при приготвянето им.

Ошав
Ошавът е вид компот от сушени плодове. Ако не го харесвате, може само да добавите сушени плодове в купата с пресните.

Плодове (ябълки, орехи, мушмули, дюли)
В миналото на Бъдни вечер са се разчупвали орехите, които били наречени за всеки член от семейството още от Игнажден. Ако ядката им е бяла и голяма, човекът ще е здрав и ще има късмет през годината.

Кисело зеле
То присъства на трапезата, тъй като е една от храните, традиционно приготвяни като зимнина в България. Замества липсващите свежи салати, а и е чудесно допълнение към греяната ракия, която се приготвя в много домове.

Печена тиква/тиквеник с мед
Важно е на трапезата на Бъдни вечер да има и нещо сладко, за да е сладък животът на семейството през идната година. Медът е носител на мъдростта на пчелите.

Чесън
Чесънът по същия начин има ритуално значение. Може просто да се поставят няколко глави, свободно пръснати на трапезата, но е важно и от всяка храна да се хапне поне малко. Чесънът предпазва от зло и болес­ти.

Освен изброените храни, на трапезата на Бъдни вечер задължително трябва да се сложи и сол. Старите българи са казвали, че къща без сол не бива да стои, тъй като където свърши солта, там влизат болестите и раздорите.

От масата на Бъдни вечер се става късно. Прекарайте повече време във вкусно хапване и сладки приказки. Дългото седене гарантира по-дълго изпращане на магически знаци и послания към съдбата.

Continue Reading

Previous: Би Ти Ви ограби Гала, а тя побесня след тази новина
Next: Станах на 90 години: След като чух разговора между сина ми и внука ми, най-накрая реших да живея за себе си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.