Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ястията, които непременно трябва да сложим на трапезата на Бъдни вечер за късмет и берекет
  • Новини

Ястията, които непременно трябва да сложим на трапезата на Бъдни вечер за късмет и берекет

Иван Димитров Пешев декември 18, 2023
sfdgkdskhggfhkfgh.png

Често забравяме, че освен Бъдни вечер, 24 декември е и имен ден на носещите името Евгения (и производни), както и имената, които в превод означават “благороден”.

Традицията повелява на трапезата на Бъдни вечер да има нечетен брой ястия. Необходимо е да се сложат храни, които набъбват, за да може също като тях „да набъбват“ късметът, щастието, здравето и плодородието.

Ястията необходимо е да са нечетен брой – 7, 9, 11; колкото повече са – толкова по-щедра ще е новата година към дома. Задължително е ястията да са само постни.

Питка с паричка

Хлабът е не само храна за българина, а магия. Ритуалната питка (боговица, богова пита, божичник, вечерник, светец), замесена със сода или квас, заема централно място на трапезата на Бъдни вечер. В нея се поставя паричка. Украсява се с фигури, свързани с бита и ежедневието на българина – житни класове, рало, кръст и др. Добре е на масата питката да бъде сложена върху сварено жито. То е символ на плодородие и богатство.

Пълнени сухи чушки с боб/сарми със зеле
Особеност на пълнените чушки за трапезата на Бъдни вечер е, че се използват сухи чушки, които предварително трябва да се накиснат в топла вода, за да омекнат; а бобът, с който се пълнят, се счуква. Друг вариант са традиционните зелеви сарми, пълни с ориз. Идеята и на двете ястие, е, че се използват варива – ориз и боб, които набъбват при приготвянето им.

Ошав
Ошавът е вид компот от сушени плодове. Ако не го харесвате, може само да добавите сушени плодове в купата с пресните.

Плодове (ябълки, орехи, мушмули, дюли)
В миналото на Бъдни вечер са се разчупвали орехите, които били наречени за всеки член от семейството още от Игнажден. Ако ядката им е бяла и голяма, човекът ще е здрав и ще има късмет през годината.

Кисело зеле
То присъства на трапезата, тъй като е една от храните, традиционно приготвяни като зимнина в България. Замества липсващите свежи салати, а и е чудесно допълнение към греяната ракия, която се приготвя в много домове.

Печена тиква/тиквеник с мед
Важно е на трапезата на Бъдни вечер да има и нещо сладко, за да е сладък животът на семейството през идната година. Медът е носител на мъдростта на пчелите.

Чесън
Чесънът по същия начин има ритуално значение. Може просто да се поставят няколко глави, свободно пръснати на трапезата, но е важно и от всяка храна да се хапне поне малко. Чесънът предпазва от зло и болес­ти.

Освен изброените храни, на трапезата на Бъдни вечер задължително трябва да се сложи и сол. Старите българи са казвали, че къща без сол не бива да стои, тъй като където свърши солта, там влизат болестите и раздорите.

От масата на Бъдни вечер се става късно. Прекарайте повече време във вкусно хапване и сладки приказки. Дългото седене гарантира по-дълго изпращане на магически знаци и послания към съдбата.

Continue Reading

Previous: Би Ти Ви ограби Гала, а тя побесня след тази новина
Next: Станах на 90 години: След като чух разговора между сина ми и внука ми, най-накрая реших да живея за себе си

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.