Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Абитуриенти с вълнуваща покана към класната си за бала, но тя ги попари
  • Новини

Абитуриенти с вълнуваща покана към класната си за бала, но тя ги попари

Иван Димитров Пешев март 13, 2023
ababasyasdasda.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Абитуриенти решиха да поканят своя класен ръководител на бала си, но нещата завършиха по неочакван и тъжен начин. Случката се разиграла пред Професионалната гимназия по туризъм и хотелиерство в Сливен, а за нея разказва свидетел на станалото.

Дванадесетокласниците не спестили усилията си, подготвяйки се сериозно за събитието. Поканили гайдар, купили фойерверки, приготвили балони и подаръци. Те се събрали пред школото, чакайки своята класна, но тя не излизала от сградата. Не помагали и специалните подканвания, които връстници на младежите отправили към нея.

 

Тийнейджърите не се отказвали, но в крайна сметка усилията им били попарени.  Преподавателката излязла пред тях, но им заявила: „Не правете циркове, а влизайте в час“. Това станало пред всички, които се били събрали, за да наблюдават вълнуващата покана.

Иван Иванов – мъжът, който споделя за историята, нескрито изразява възмушението си от поведението на учителката, която преподавала по БЕЛ. Той не спестява критиките си заявявайки, че класната е „злепоставила“ своите ученици.

„Най-накрая гледката беше просто едни отчаяни и потънали в срам и тъжни емоции ученици – след отказването на учителката им да присъства на бала им, който е един път в живота и остава спомен, който за тези ученици ще е различен„, допълва Иванов.

 

Ситуацията буди вълна от реакции в мрежата. Много сливналии съчувстват на младежите, чиито усилия не се увенчали с успех. Някои от гражданите критикуват и тяхната класна, която не се е отзовала на поканата на възпитаниците си. Не липсват и хора, които отбелязват, че в разказа има някои „бели петна“, а за решението на учителката е възможно да има и друга причина.

Някои предполагат, че може би не е искала поканата да е отправена толкова публично.

Много абитуриенти избират тържествен начин, с който да отправят покана към любимите си класни. Като събитията радват ученици,родители и учители, но за съжаление историята от Сливен не завършва така, поне към момента.  А разказвачът на историята отправя и послание към посърналите младежи:

„Деца, макар че не ви познавам и не знам дали сте в тази група, не се отчайвайте, животът е пред вас и тепърва ви предстои най-хубавото! С вас сме!“

Вижте целия разказ на Иван Иванов, публикуван без намеса:

„Днес на обяд, в рамките на 11:50-12:00 ч., в двора на трите гимназии (ТОХ, Езикова, ПМГ) случайно станах свидетел на една много невиждана и драматизирана случка, която първоначално беше много вълнуваща и най-вероятно дългоочаквана за едни ученици от ПГХТ, които нагледно бяха от 12 клас.

На учениците им предстои абитуриентски бал и бяха решили да поканят класния си ръководител на бала (впоследствие, който разбрах, че е учител по БЕЛ). Както обикновено правят повечето завършващи ученици по това време на годината.

Само стоях и гледах, как децата чакаха и се подготвяха с тяхната доста мащабна и организирана подготовка, бих казал,  момента на истината, а именно – госпожата им да излезе изненадана и развълнувана. Както обикновено един учител би реагирал. Но, уви, не са попаднали на читав класен ръководител.

Чакаха, чакаха децата, учителят им с нетърпение да излезе и да види цялата тази подготовка, за която се бяха постарали, държейки фойерверки, балони, подготвили цяла кошница с подаръци, дори видях, че бяха извикали човек с гайда,  имайки впредвид, че класната им харесва този тип жанр.

След всичко това, след викане и подканване от страна на други ученици от гимназията, просто учителката да излезе, да ги види, тя седеше в сградата на училището, правейки се, че отвън нищо не се случва.

Най-накрая се реши да излезе, но като излезе каза просто това: „Не правете циркове, а влизайте в час…“. Точно това не ми го побира акъла тази жена, и майка най-вероятно, как има това сърце да постъпи така със учениците си, как можа да ги злепостави по този начин пред толкова народ, събрал се да гледа вълнуващото събитие за тях.

Най-накрая гледката беше просто едни отчаяни и потънали в срам и тъжни емоции  ученици –  след отказването на учителката им да присъства на бала им, който е един път в живота и остава спомен, който за тези ученици ще е различен…

Обръщам се към въпросните участници:  Деца, макар че не ви познавам и не знам дали сте в тази група, не се отчайвайте, животът е пред вас и тепърва ви предстои най хубавото, с вас сме!

НЕКА ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС ГИ ПОДКРЕПИ!“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: България скърби: Милен, Ваня и Сашо Атанасови са загинали, цяло семейство си отиде
Next: Мъж спечели 132 млн. от лотарията, но не можа да изтегли парите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.