Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Асеновградско семейство с три деца остана без дом, пожара им взе всичко
  • Новини

Асеновградско семейство с три деца остана без дом, пожара им взе всичко

Иван Димитров Пешев ноември 14, 2022
sassrnasrnasr.jpg

В навечерието на най-светлите празници едно българско семейство от Асеновград и трите им дечица останаха без дом. Пожар им отне всичко, което имаха.

Сега предстои трудна битка за изграждането на ново жилище, в което спокойно да отгледат децата си. Асеновградчанка отправи апел в социалните мрежи към всички, които искат да помогнат на семейство Джиговски.
Ето нейния разказ:

Може би повечето от вас вече знаят за семейството, което остана без дом вследствие на пожар на 31.10. – това са сем. Джиговски заедно с 3-те им дечица. Те са хора, които в тези смутни времена вече рядко се срещат. Скромни, честни, трудолюбиви, възпитани. Хора, които винаги и с каквото могат биха помогнали.

Но сега те имат нужда от нашата помощ, за да стъпят отново на крака и да започнат да градят живота си. Снощи се отбих във временното им жилище, което им отдадоха техни приятели, за да имат покрив през зимата.

Не изпускай тези оферти:

Ами… какво да ви кажа!? Толкова скромни, че чак им е неудобно да приемат помощта на хората. А колко работа ги чака… и сили, и енергия да изградят всичко наново.

Но знаете ли, въпреки това Мими се усмихваше и ме посрещна с чанта домашни ябълки за благодарност, а Вальо се опитваше да ми обясни, че тази добрина, която получават от толкова хора в момента много се надява да може да я върне някой ден. Толкова мило! Силни хора са!

В тази връзка искам да споделя информация за всеки, който иска да помогне.

Има поставени кутии за събиране на средства в у-ще Христо Ботев в голямата сграда, както и в спортен клуб Оками Дожо. Днес направих още 3 кутии,които вече са поставени на следните обекти:

– ул.Св.Георги 7А /магазин хр.стоки/
– ул.Полк.Дрангов 22 /м-н хран.стоки/
– ул.Цар Освободител 14А /магазин за цветя ONE/

Предстои да сложим кутии и в магазин Селчо /до пицария Раш/; Големият хранителен магазин в кв. Запад и Склад за плодове и зеленчуци, който се намира малко след пазара. До дни ще са на обектите, просто ми трябва малко време да ги подготвя. Ще кача и снимка с банкова сметка за тези, които желаят да направят дарение директно към сметката на семейството.

Благодаря от сърце на всеки, който ще се отзове и ще отдели левче, два, пет от финансите си. Сумата мисля, че няма значение. Има значение доброто, което ще направим за тези хора, понеже утре може да съм аз или вие в беда и да знаем, че само желанието на добри хора може да ни бъде от помощ.

В такива моменти, държавата не искам да я коментирам!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Министрите са на топло в домовете си с чистите си костюми и забравиха за обещанията си
Next: Мъж си купи къща, строена през 1970 г. и откри истинско съкровище

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.