Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бабата на убитата 6-годишна Криси към убиеца Мартин: Излез и ще те късам парче по парче
  • Новини

Бабата на убитата 6-годишна Криси към убиеца Мартин: Излез и ще те късам парче по парче

Иван Димитров Пешев август 16, 2022
babasbuasib.jpg

„Призовавам убиецът да излезе още сега – ще го късам парче по парче. Плюя на законите на държавата“. Това каза пред bTV Милка Георгиева, баба на убитата 6-годишна Кристин от Сотиря.

Точно три години се навършват днес от убийството на момичето. За тежкото престъплението беше осъден 24-годишният Мартин Трифонов, който излежава доживотната си присъда в Бургаския затвор.

При пълни самопризнания съдът беше длъжен да намали с 1/3 присъдата му. След трагедията с момичето обаче последваха протести и беше направена поправка в Наказателния кодекс. Трифонов получи доживотен затвор без право на замяна. ВКС обаче промени присъдата на доживотен затвор.

Бабата на убитото дете не може да приеме последната присъда за справедлива.

„Те просто му дадоха една доживотна, след която може да излезе след 20 години. Това са страховете, с които живея цели 3 години. Не съм само аз.

Не съм го направила тоя закон с моите близки, познати и приятели, които тръгнахме от град Сливен за промяната. Това са много семейства, които са пострадали, които нямат адекватни присъди с техните убийци например… Те винаги са с деменция, винаги не помнят“, каза Милка Георгиева пред bTV.

По думите ѝ за убиеца на нейната внучка държавата се грижи по-добре, отколкото за близките на детето: „Той изглежда добре, защото работят психолози с него, защото той е героят на България, убил невръстно дете, а с нас никой не е дошъл дори да ни попита как сме“.

Кадър БТВ

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ути възмутен: Това, което видях по Черноморието, е една дива свинщина
Next: БНТ удари в земята другите медии с новата си водеща – даже Натали Трифонова ще диша прахта на тази красавица

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.