Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Баща ми почина в ръцете ми, каза, махни маската и ми дай водичка да пийна
  • Новини

Баща ми почина в ръцете ми, каза, махни маската и ми дай водичка да пийна

Иван Димитров Пешев февруари 19, 2022
bolkllcnica.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Смъртта на мъж в Девин предизвика проверка на институциите. За случая има жалба чрез медиите до РЗИ и директора на Спешна помощ в Смолян от Павел Шилев, син на издъхналия. В нея той заявява, че баща му е починал, заради час и половина размотаване от медиците.

Трагедията се разиграва на 12 срещу 13 февруари т.г. 65-годишният Асен от доспатското село Змейца имал проблем с дишането и силен задух.
„Обадихме се на Спешна помощ в Доспат, екип му направи бърз тест за коронавирус в къщи, той беше отрицателен, а кислородната му сатурация бе 82 процента. Фелдшерът заяви, че е за болница.
Към 23 часа баща ми беше закаран в Девин с линейка. Позвънихме на звънеца на спешната помощ. Отвориха ни след около 20 минути две жени.
Попитаха ни прегледан ли е болният и казаха :„След като е прегледан в Доспат, карайте го направо в отделението на болницата“ и затвориха вратата.

Входовете към болницата бяха затворени и ние отново позвънихме на вратата на спешната помощ. Отвориха и казаха, че трябва да минем през техния вход, да се направи снимка на баща ми и тогава да го приемат.
Никой от дежурните, нито лекар, нито фелдшер прегледа баща ми, а той беше със силен задух. Не му направиха нито инжекции, нито нищо, въпреки че се влошаваше с всяка минута.

Говореха помежду си само за документи – кой какво трябва да представи и такива подобни“, заявява Павел Шилев.
В жалбата си той посочва, че след около половин час е дошъл доктор, който му е направил снимка.
„През това време баща ми посиня. Сложиха го на кушетка и му дадоха маска да диша, но аз видях и казах на сестрата, че маркучът не е свързан към кислородната бутилка. След минута баща ми се влоши и почина в ръцете ми. Каза ми „махни ми маската и ми дай водичка да пийна“ – това бяха последните му думи!“, казва синът.

Той заявява, че не иска да съди виновните за смъртта на баща си, а иска да се избегнат повече трагедии.
„Борихме се да съществува тази болница в Девин целия район и какво стана – поне да ги затворят, защото сега те са едни диспечери и ако не се вземат мерки ще има и други случаи като този на баща ми“, заяви Павел Шилев.
Директорът на Центъра за спешна медицинска помощ в Смолян д-р Велин Денев каза, че ще има щателна проверка по случая.
„Ще направя проверка по случая, след като се върна на работа, тъй като съм в болнични. Има телефонни записи, записи на камери, записи на тел. 112. Отговорността е персонална, който е сбъркал, ще понесе своето наказание, щом има починал“, заяви д-р Денев.блиц

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Убиецът на мазнини – гори по 1кг на ден! Само 10 дни консумация равни на минус 10 килограма
Next: Сляпа бременна майка отиде на преглед при гинеколога, а това, което той направи за нея ще ви разплаче

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.