Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Баща ми почина в ръцете ми, каза, махни маската и ми дай водичка да пийна
  • Новини

Баща ми почина в ръцете ми, каза, махни маската и ми дай водичка да пийна

Иван Димитров Пешев февруари 19, 2022
bolkllcnica.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Смъртта на мъж в Девин предизвика проверка на институциите. За случая има жалба чрез медиите до РЗИ и директора на Спешна помощ в Смолян от Павел Шилев, син на издъхналия. В нея той заявява, че баща му е починал, заради час и половина размотаване от медиците.

Трагедията се разиграва на 12 срещу 13 февруари т.г. 65-годишният Асен от доспатското село Змейца имал проблем с дишането и силен задух.
„Обадихме се на Спешна помощ в Доспат, екип му направи бърз тест за коронавирус в къщи, той беше отрицателен, а кислородната му сатурация бе 82 процента. Фелдшерът заяви, че е за болница.
Към 23 часа баща ми беше закаран в Девин с линейка. Позвънихме на звънеца на спешната помощ. Отвориха ни след около 20 минути две жени.
Попитаха ни прегледан ли е болният и казаха :„След като е прегледан в Доспат, карайте го направо в отделението на болницата“ и затвориха вратата.

Входовете към болницата бяха затворени и ние отново позвънихме на вратата на спешната помощ. Отвориха и казаха, че трябва да минем през техния вход, да се направи снимка на баща ми и тогава да го приемат.
Никой от дежурните, нито лекар, нито фелдшер прегледа баща ми, а той беше със силен задух. Не му направиха нито инжекции, нито нищо, въпреки че се влошаваше с всяка минута.

Говореха помежду си само за документи – кой какво трябва да представи и такива подобни“, заявява Павел Шилев.
В жалбата си той посочва, че след около половин час е дошъл доктор, който му е направил снимка.
„През това време баща ми посиня. Сложиха го на кушетка и му дадоха маска да диша, но аз видях и казах на сестрата, че маркучът не е свързан към кислородната бутилка. След минута баща ми се влоши и почина в ръцете ми. Каза ми „махни ми маската и ми дай водичка да пийна“ – това бяха последните му думи!“, казва синът.

Той заявява, че не иска да съди виновните за смъртта на баща си, а иска да се избегнат повече трагедии.
„Борихме се да съществува тази болница в Девин целия район и какво стана – поне да ги затворят, защото сега те са едни диспечери и ако не се вземат мерки ще има и други случаи като този на баща ми“, заяви Павел Шилев.
Директорът на Центъра за спешна медицинска помощ в Смолян д-р Велин Денев каза, че ще има щателна проверка по случая.
„Ще направя проверка по случая, след като се върна на работа, тъй като съм в болнични. Има телефонни записи, записи на камери, записи на тел. 112. Отговорността е персонална, който е сбъркал, ще понесе своето наказание, щом има починал“, заяви д-р Денев.блиц

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Убиецът на мазнини – гори по 1кг на ден! Само 10 дни консумация равни на минус 10 килограма
Next: Сляпа бременна майка отиде на преглед при гинеколога, а това, което той направи за нея ще ви разплаче

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.