Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • БГ архитектурно чудо: Къща с двор кацна на покрива на жилищна сграда в София
  • Новини

БГ архитектурно чудо: Къща с двор кацна на покрива на жилищна сграда в София

Иван Димитров Пешев ноември 20, 2022
arahasivasviasvnsan.jpg

Истинско архитектурно „чудо“ засне столичанин чрез картите на Гугъл, пише Флагман.

Оказва се, че на нова жилищна сграда в кв.“Кръстова вада“ в София е „кацнала“ цяла къща с малък двор. Става въпрос не просто за малка стаичка, а за РЗП 120-130 кв.

м., има даже и „зелен двор“.

Къщата наподобява на тази на бившия шеф на КП КОНПИ Пламен Георгиев, но е доста по-голяма.

Не изпускай тези оферти:

Мнозина се съмняват, че има архитектурен проект и одобрение, защото изглежда по абсурден начин.

В много от големите мегаполиси покривите действително се озеленяват, но се използват за детски площадки, футболни игрища или просто мини паркове. Не и за къща на някой новобогаташ.

Още подобни новини:

Интересно решение е намерил пловдивчанин по отношение на терасата на жилището си, съобщава Plovdiv24.bg. Цялата тераса от горе до долу е зазидана и измазана, както и е сложена топлоизолация. Според публикацията в една от фейсбук страниците „Забелязано в Пловдив“ мястото е в район „Северен“.

„Все бях виждал остъклена тераса, ама обетонена още не съм. До „Кауфланд“ в квартал „Гагарин“, е написал авторът на снимката.

Представяме ти 1500 лв. онлайн казино Бонус на efbet.com

В коментарите под поста пловдивчани са повече от изумени от гледката:

„На това ъглово недоразумение тераса ли му казвате?“, пита един.

„Отврат“, пише друг.

„Явно е преустроено на нещо друго“, пише трети.

„Изправили са си терасата за по-добра видимост“, шегува се още един.

„Това е направо брутално…. цялото отгоре отдолу, човек онемява“, валят един през друг коментарите.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Уличното куче два дни не мърдаше от мястото си на стълбите – когато го преместиха, ги чакаше изненада
Next: Деси Цонева разплака България с този спомен за баба си, Анахид Тачева

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.