Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Бистра с неочаквани разкрития за участник в Островът на 100-те гривни след финала
  • Без категория

Бистра с неочаквани разкрития за участник в Островът на 100-те гривни след финала

Иван Димитров Пешев декември 14, 2024
Screenshot_16

Сочената неведнъж като „най-силна“ участничка в „Островът на стоте гривни“ – Бистра, успя да оцелее почти до самия финал на риалитито и очаквано се превърна в една от любимките на зрителите.

Припомняме, че в последния епизод тя получи възможно най-емоционалния жест от страна на друг участник, след като Дзами се отказа от играта в нейна полза. Оказа се обаче, че той далеч не е единственият, показал човечност и разбиране към Бистра и тя не пропусна да сподели това с последователите си в социалните мрежи, изливайки щедро чувствата си.

Ще се изненадате за кого говори и какво точно разказва в поста си.

„Споделям нещо от сърцето си в публичното пространство: За първи път видях на живо Мая Пауновска на Терминал 2, 13/06/24г., заминавайки за Филипините. Видях я красива, фина, усмихната и земна.

Името й е записано в историята на най-силната в света Българска школа по художествена гимнастика с принос за високи спортни постижения за България! Бях респектирана!

Човек от екипа на Островът на стоте гривни ни държеше разделени през дългия и изтощителен път до пристигането на приключенския остров и първия снимачен ден.

Двете спонтанно и интуитивно се събрахме, заедно с другите сълагерници, за да живеем в един лагер на този Остров. От първия ден с нея започнахме да си помагаме за адаптацията в новата среда и трудните условия за живот. Това е далечен остров, пясък, вода и джунгла, нов хабитат с опасен животински свят, тежък тропически климат с минимум храна за оцеляване…

Въпреки тези съпътстващи неща, ние се сближавахме приятелски и се разбирахме.

Мая демонстрира към мен силно приятелство, отдаденост, майчина грижа (сякаш усещах мама до мен, когато ме завива или ми прави прически..), вдъхваше ми спокойствие и в същото време увереност. Оценявам Мая, като Човек и Приятел! Обичана жена и обичаща майка! Нейният почерк личи в добре възпитаните й деца Елена и Ивчо. Откликнах на нейното приятелство от ден първи на чужда земя и всред непознати хора.

Тя беше единственият човек, който ме посрещна на българското летище в ранните часове на деня, когато играта на Острова свърши, закара ме вкъщи …и след няколко дни, когато бях в изтощено физическо състояние ме закара в Пирогов… и след няколко дни отново се случи…

И тук думите са излишни…

Обичам те Мая. Обръщам се към тези, които са увлечени в омраза към нея: Не я съдете! Не ѝ вменявайте вина! Не я упреквайте! Спрете с тези осъждащи коментари към нея! Тя е Личност със Сърце и Душа! Любяща и отговорна майка! Обичам те, Мая Пауновска, преди, сега и завинаги!

Твоят коментар

Continue Reading

Previous: Императорът на Игри на волята Мартин си призна греховете
Next: Скандална мълва за ареста на Димо Алексиев! Ето какви ги е вършил малко преди да го закопчаят

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.