Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Бистра с неочаквани разкрития за участник в Островът на 100-те гривни след финала
  • Без категория

Бистра с неочаквани разкрития за участник в Островът на 100-те гривни след финала

Иван Димитров Пешев декември 14, 2024
Screenshot_16

Сочената неведнъж като „най-силна“ участничка в „Островът на стоте гривни“ – Бистра, успя да оцелее почти до самия финал на риалитито и очаквано се превърна в една от любимките на зрителите.

Припомняме, че в последния епизод тя получи възможно най-емоционалния жест от страна на друг участник, след като Дзами се отказа от играта в нейна полза. Оказа се обаче, че той далеч не е единственият, показал човечност и разбиране към Бистра и тя не пропусна да сподели това с последователите си в социалните мрежи, изливайки щедро чувствата си.

Ще се изненадате за кого говори и какво точно разказва в поста си.

„Споделям нещо от сърцето си в публичното пространство: За първи път видях на живо Мая Пауновска на Терминал 2, 13/06/24г., заминавайки за Филипините. Видях я красива, фина, усмихната и земна.

Името й е записано в историята на най-силната в света Българска школа по художествена гимнастика с принос за високи спортни постижения за България! Бях респектирана!

Човек от екипа на Островът на стоте гривни ни държеше разделени през дългия и изтощителен път до пристигането на приключенския остров и първия снимачен ден.

Двете спонтанно и интуитивно се събрахме, заедно с другите сълагерници, за да живеем в един лагер на този Остров. От първия ден с нея започнахме да си помагаме за адаптацията в новата среда и трудните условия за живот. Това е далечен остров, пясък, вода и джунгла, нов хабитат с опасен животински свят, тежък тропически климат с минимум храна за оцеляване…

Въпреки тези съпътстващи неща, ние се сближавахме приятелски и се разбирахме.

Мая демонстрира към мен силно приятелство, отдаденост, майчина грижа (сякаш усещах мама до мен, когато ме завива или ми прави прически..), вдъхваше ми спокойствие и в същото време увереност. Оценявам Мая, като Човек и Приятел! Обичана жена и обичаща майка! Нейният почерк личи в добре възпитаните й деца Елена и Ивчо. Откликнах на нейното приятелство от ден първи на чужда земя и всред непознати хора.

Тя беше единственият човек, който ме посрещна на българското летище в ранните часове на деня, когато играта на Острова свърши, закара ме вкъщи …и след няколко дни, когато бях в изтощено физическо състояние ме закара в Пирогов… и след няколко дни отново се случи…

И тук думите са излишни…

Обичам те Мая. Обръщам се към тези, които са увлечени в омраза към нея: Не я съдете! Не ѝ вменявайте вина! Не я упреквайте! Спрете с тези осъждащи коментари към нея! Тя е Личност със Сърце и Душа! Любяща и отговорна майка! Обичам те, Мая Пауновска, преди, сега и завинаги!

Твоят коментар

Continue Reading

Previous: Императорът на Игри на волята Мартин си призна греховете
Next: Скандална мълва за ареста на Димо Алексиев! Ето какви ги е вършил малко преди да го закопчаят

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.