Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Близките го съобщиха. Отиде си велика българска актриса. Дълбок поклон
  • Новини

Близките го съобщиха. Отиде си велика българска актриса. Дълбок поклон

Иван Димитров Пешев декември 28, 2022
sakgkasasgkag.jpg

Напусна ни един от златните гласове на българския дублаж – актрисата Адриана Андреева, съобщи БНТ.

Тя е сред доайените на Народния театър „Иван Вазов“, където прекарва почти три десетилетия от над половинвековната си творческа кариера.

Гласът ѝ запознава българските зрители с герои от емблематични сериали и филми като „Синьо лято“, „Птиците умират сами“, „Богат беден“, „Далас“, „Малка къща в прерията“, „Бар „Наздраве“, „Наследството на Гулденбург“. Дълги години озвучава и жълтото пиле в „Улица Сезам“.

„Аз съм една щастлива актриса. Успях да работя с най-големите ни режисьори и с най-големите актьори на миналия век и на този!“, казва Андреева в свое интервю през 2016 година.

Не изпускай тези оферти:

Поклон пред паметта ѝ!

дриана Маринова Андреева е българска актриса. Известна е с изявите си в Народен театър „Иван Вазов“ от 1964 г. до 1992 г., както и с озвучаването на филми и сериали.

Дебютира с ролята си на Виола в „Дванайсета нощ“ във Видинския драматичен театър, по-късно на Тошка от „Татул“ от Слав Г. Караславов.

От 1964 г. до 1992 г. играе в Народен театър „Иван Вазов“, в която е уволнена 10 години преди пенсионирането си.

През кариерата си в театъра е работила с режисьорите Кръстьо Мирски, Енчо Халачев, Младен Киселов, Крикор Азарян, Борис Захава, Клифърд Уилямс, Арса Йованович и др., както и с актьорите Стефан Гецов, Апостол Карамитев и др.

Играе и в „Госпожа Стихийно бедствие“, където си партнира със Стоянка Мутафова.

От 60-те години до около 2018 г. се занимава с озвучаване на филми и сериали, измежду които „Синьо лято“ (дублаж на БТ), „Малка къща в прерията“, „Улица Сезам“, „Бар Наздраве“ (дублаж на студио Доли), „Птиците умират сами“, „Смешно отделение“, „Дързост и красота“, „Далас“, „Богат, беден“, „Франклин“ (дублаж на студио Доли), „Жега в Кливланд“, „Живите мъртви“ (до средата на шести сезон) и други. Един от последните ѝ озвучени филми е „Тайната на Коко“ за Доли Медия Студио, където озвучава Коко.

Озвучава за дублажните студия Видеокъща Диема, Мулти Видео Център, Мависта Студио, Доли Медия Студио, Андарта Студио и др. През кариерата си в дублажа е работила с режисьорите Добромир Чочов, Цветана Янакиева, Димитър Караджов, Рута Киселова-Евстатиева, Людмила Кръстева, Елка Йовкова, Елена Попова, Мария Попова, Кирил Бояджиев, Даниела Горанова, Тамара Войс, Живка Донева и други.

През 2017 г. ѝ е връчена наградата „Дубларт“ за цялостен принос.

Театрални роли

Дафинка в „Свекърва“,
Боряна в „Боряна“,
Санка в „Чифликът край границата“,
Милица в „Сборен пункт“,
Неда в „Последен срок“.

Филмография

„Животът си тече тихо…“ (1957)
„Последният рунд“ (1961) – Ваня
„Чертичката“ (1972) – Жената
„Талисман“ (1978)
„Човек не съм убивал“ (1983)
„Тази кръв трябваше да се пролее“ (1985) – Стаменова
„Кучето и влюбените“ (1986) – Майката
„Баща“ (1989)
„Селцето“ (1990) – Перса
„Пльонтек“ (1991) – Главната лекарка
„Каталии“ (2011) – Яна
„Смисълът на живота“ (2004)
„Маймуни през зимата“ (2006) – Леля Зина

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредна ситуация със самолет, навлязъл в България от Истанбул
Next: Дълбок поклон. Почина легендарната актриса Адриана Андреева, доайен на Народния театър

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.