Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Близък на бащата на изчезналия Сашко изброи 4 ключови факта за детето и пусна актуални
  • Новини

Близък на бащата на изчезналия Сашко изброи 4 ключови факта за детето и пусна актуални

Иван Димитров Пешев ноември 13, 2022
saasashkhkho.jpg

Близък приятел на бащата на изчезналия 12-годишен Сашко от Перник написа силен пост в социалните мрежи, с който внесе повече яснота около изчезването на момчето. Както стана ясно по-рано се появи видео, в което група доброволци разпитват таткото за момента на изчезване на момчето.

Ето какво пише Марио Антонов:

Направих си труда да прочета голяма част от написаното тук в групата и съм удивен от всичко и виждам как започват едни ФБ тълкувания вместо да се запретне ръкави и да се обикаля ( правят го ужасно много хора, но има и такива дошли на по кафе на терен и за саира) .

Ще кажа нещата 1 : 1, защото по стечение на обстоятелствата съм близък до бащата и бях втория човек, на който му беше известено за бягството му.

Не изпускай тези оферти:

1. Момчето е със със сиво шушлякво яке, под якето има черна фланелка а под нея синя такава.

Сашко е с тъмни сини дънки и е обуто с черни маратонки Адидас.

2. Сашко се губи в петък в 15.50 часа и НЕ СЕ ЗНАЕ В КАКВА ПОСОКА ТРЪГВА – ГОРАТА ИЛИ ЦЕНТЪРА НА ГРАДА!

3. Сашко е физически много здраво дете за възрастта си, никога не е боледувал, свръх енергичен и способен да пробяга сериозен километраж.

4. Сашко обича да си игаре с вода, не се страхува от тъмното, не е особено контактен, има тик с поклащане на главата, има инстинкт за самосъхранение…

Може още много да се пише, но не виждам смисъл. Няма нужда от разсъждения, а има нужда от още и още обикаляне.

Повторихме, потертихме и т.н. всевъзможни места дето може да е…

Всеки да си направи маршрут в главата и да тръгва и да СПРЕ ФБ изяви, че полза няма!

С общи усилия доброволци и полицаи второ денонощие издирват 12-годишния Александър, който изчезна в района на Профилакториума в Перник.

Момчето е с тежка форма на аутизъм и изчезна от погледа на баща си в петък следобед.

В спасителната акция са включени дронове, кучета и хеликоптер на „Гранична полиция”.

Образувано е досъдебно производство за отвличане на Александър от Перник

Изчезналият Александър е висок около 1,50 м. Облечен е със сива връхна дреха, тъмносини дънки и носи розова играчка.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Археолозите откриха златен пръстен в Плиска и се хванаха за главите
Next: Делян Добрев с ексклузивна новина! Бойко Борисов може да предложи него за

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.