Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Болни родители с две дечица – 3 годишни близнаци се молят един от тях да оцелее, за да гледа децата
  • Новини

Болни родители с две дечица – 3 годишни близнаци се молят един от тях да оцелее, за да гледа децата

Иван Димитров Пешев декември 12, 2023
fdskdsakjgjdfsjgfdg.png

Днес Ви споделяме за съдбата на семейство – родители на прекрасни близнаци, които за съжаление един след друг са диагностицирани с ужасната диагноза рак. Тя вярват в чудесата, които се случват по Коледа.

Запознайте се с историята на Радост Илиева и Васил Солаков от град Варна. Двамата имат прекрасно семейство и са истински щастливи, че са горди родители на близнаци. За съжаление животът им поднася най-трудното изпитание в живота.

През няколко месеца съпрузите са диагностицирани с рак.

Георги Илиев, който е музикант от морската столица споделя, че на всички близки и познати на Веско и Радост им е много тежко, тъй като двамата са прекрасни хора и много добри родители. Те също са музиканти и се познават с Илиев, благодарение на музиката. Разказва, че двамата се отличават със своята любов, с радостта, че имат дечица – близнаци.

Мъжът споделя, че първо се е разболяла Радост, а малко след това ужасните новини сполетели и нейния съпруг Веселин. Двамата започват лишение бързо, а Веселин дори претърпява сложна мозъчна операция, заради усложнения има още две последващи.

В емоционалния си разказ Илиев споделя, че в момента двамата родители продължават с поетапни животоспасяващи терапии в съседна Турция, къса му се сърцето когато ги е видял да плачат за децата. Искат поне единият от двамата да остане при тях.

Музикантът споделя, че до момента са изразходвани над 130 000 лева за лечение – операции, химио и лъчетерапии. Разкрива, че семейството в никакъв случай не се е отказвало и има надежда, че ще успее да се пребори. За съжаление сумата, която им е необходима е непосилна за семейството, затова колегите им се обърнаха с молба за помощ.

Георги Илиев продължи разказа си с това, че с колеги правят благотворителни концерти и се опитват да помогнат всякак на семейството, но имат още нужда от подкрепа. Именно затова вярват, че с подкрепата на хората и с Божията помощ семейството ще има светло бъдеще.

Искрено се надява, че по Коледа се случват чудеса и всички заедно можем да помогнем на семейството на Радост и Веско да получат своето коледно чудо.
Ето как може да помогне всеки, който желае:

ДАРИТЕЛСКА СМЕТКА БАНКА ДСК

BG33STSA93000030369323

BIC: STSABGSF

Получател: РАДОСТ ИЛИЕВА ИЛИЕВА

Основание: Дарение

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тъжна вест! Почина един от най-великите ни творци
Next: Готвят нов вид шофьорски книжки! Експерт каза защо са по-добри

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.