Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Болни родители с две дечица – 3 годишни близнаци се молят един от тях да оцелее, за да гледа децата
  • Новини

Болни родители с две дечица – 3 годишни близнаци се молят един от тях да оцелее, за да гледа децата

Иван Димитров Пешев декември 12, 2023
fdskdsakjgjdfsjgfdg.png

Днес Ви споделяме за съдбата на семейство – родители на прекрасни близнаци, които за съжаление един след друг са диагностицирани с ужасната диагноза рак. Тя вярват в чудесата, които се случват по Коледа.

Запознайте се с историята на Радост Илиева и Васил Солаков от град Варна. Двамата имат прекрасно семейство и са истински щастливи, че са горди родители на близнаци. За съжаление животът им поднася най-трудното изпитание в живота.

През няколко месеца съпрузите са диагностицирани с рак.

Георги Илиев, който е музикант от морската столица споделя, че на всички близки и познати на Веско и Радост им е много тежко, тъй като двамата са прекрасни хора и много добри родители. Те също са музиканти и се познават с Илиев, благодарение на музиката. Разказва, че двамата се отличават със своята любов, с радостта, че имат дечица – близнаци.

Мъжът споделя, че първо се е разболяла Радост, а малко след това ужасните новини сполетели и нейния съпруг Веселин. Двамата започват лишение бързо, а Веселин дори претърпява сложна мозъчна операция, заради усложнения има още две последващи.

В емоционалния си разказ Илиев споделя, че в момента двамата родители продължават с поетапни животоспасяващи терапии в съседна Турция, къса му се сърцето когато ги е видял да плачат за децата. Искат поне единият от двамата да остане при тях.

Музикантът споделя, че до момента са изразходвани над 130 000 лева за лечение – операции, химио и лъчетерапии. Разкрива, че семейството в никакъв случай не се е отказвало и има надежда, че ще успее да се пребори. За съжаление сумата, която им е необходима е непосилна за семейството, затова колегите им се обърнаха с молба за помощ.

Георги Илиев продължи разказа си с това, че с колеги правят благотворителни концерти и се опитват да помогнат всякак на семейството, но имат още нужда от подкрепа. Именно затова вярват, че с подкрепата на хората и с Божията помощ семейството ще има светло бъдеще.

Искрено се надява, че по Коледа се случват чудеса и всички заедно можем да помогнем на семейството на Радост и Веско да получат своето коледно чудо.
Ето как може да помогне всеки, който желае:

ДАРИТЕЛСКА СМЕТКА БАНКА ДСК

BG33STSA93000030369323

BIC: STSABGSF

Получател: РАДОСТ ИЛИЕВА ИЛИЕВА

Основание: Дарение

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тъжна вест! Почина един от най-великите ни творци
Next: Готвят нов вид шофьорски книжки! Експерт каза защо са по-добри

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.