Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Брадърът Здравко: Няма нищо по-опасно от гнева на отхвърлената жена
  • Новини

Брадърът Здравко: Няма нищо по-опасно от гнева на отхвърлената жена

Иван Димитров Пешев август 18, 2023
bradqastasqw.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Да бяхте ме потърсили за подробности, такавата пикантна история я обезличихте с някаква баналност, изригна той в социалната мрежа

„Жената на Здравко от Биг Брадър преби любовницата му“, „Любовен триъгълник в Приморско – жената на брадъра Здравко наби любовницата му“. Това са част от заглавията в светски издания от последните часове.

В общи линии се разказва зрелищна история, в която главно действащо лице е съпругата на победителя от първия сезон на „Биг брадър“ Здравко Василев – Христина, която е нападнала любовницата Божена – словашка гражданка, която от известно време живее в Приморско.

Версиите в различните издания се разминават – от бутане до здрав женски бой със скубане и нанасяне на удари. Цитира се и блондинката от Словакия, която твърди, че изпитала „огромен страх за живота си“, тъй като Христина я нападнала от ревност.

Тази вечер брадърът от Приморско публикува многозначителен пост във фейсбук:

„Поради огромния интерес към събитията в родния ми град, два съществени момента. Първо – крайбрежната алея вече има ново име – Kurvenstrasse. И второ, което е молба към медиите – да бяхте ме потърсили за подробности. Такава пикантна история я обезличихте с някаква баналност“

Дежурният редактор на Флагман.бг преди минути разговаря със Здравко Василев. Тези, които го познават знаят, че той не е човек, който ще излъжи. И също така знаят, че може да понесе отговорност за постъпките си.

Заради това и настоящият капитан на туристически кораб от Приморско не скри, че е имал авантюра с Божена. Уточни обаче, че е признал всичко на жена си Христина, която му роди три деца. Христина му простила.

Здравко бе лаконичен и цитира Маркиз дьо Сад – „Няма нищо по-опасно от гнева на отхвърлената жена“, каза той, визирайки Божена. Той прекратил отношенията си с нея преди няколко седмици.

Тя обаче не могла да приеме, че е пренебрегната и той вече не се среща с нея. Здравко няколко пъти се опитал да й обясни, че обича жена си, че ще остане при семейството си и е допуснал грешка, което още повече озлобило туристическата агентка Божена.

Така се стигнало до събота вечерта, когато словашката и Христина се засекли на крайбрежната алея. Няма данни дали едната от двете е подготвяла сблъсъка. Последвали са няколко цветущи реплики от страна на Божена и подобаващ отговор от съпругата. „Но нищо повече“, твърди Здравко.

Той обаче не отрича, че няколко часа по-късно, след като Христина вече си била у дома тя била извикана в РУ Приморско във връзка с подаден сигнал за нападение. Любовницата твърдяла в сигнала, че е жестоко бита. . Твърденията й били шокиращи. Тя описвала ситуация едва ли не фатална за живота, че била нападната директно и пребита.

Христина е задържана за 24 часа с полицейска мярка. Впоследствие е освободена.

Свидетели на инцидента стават две приятелки на Христина, които потвърждават тезата й. Най-силният аргумент в нейна защита бил, че е със счупена ръка от началото на лятото, все още е гипсирана и е очевидно, че не може да нападне сериозно никого.

Божена така и не е предоставила медицинско за нанесена телесна повредата от какъвто й да е тип. След избухването на скандала тя дори е изтрила поста си от фейсбук.

„Съжалявам, че се стигна до тази ситуация, но тази жена реши да ме нарани по най-отвратителния начин. Успя да го направи! Най ме боли, че Христина е подложена на всичко това. Просто не го заслужава“, завърши Здравко.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Коцето Калки потресе зрителите и гостите в Черешката, шеф Манчев го сдъвка
Next: Близките на Алексей Петров: Като идваше, бе винаги весел и без охрана

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.