Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бременната мама е озадачена, когато кучето не спира да лае. Тя не осъзнава, че то се опитва да я спаси
  • Новини

Бременната мама е озадачена, когато кучето не спира да лае. Тя не осъзнава, че то се опитва да я спаси

Иван Димитров Пешев август 22, 2022
bremremramrnas.png

Кучетата са наистина невероятни същества – те са способни на неща, които хората никога не биха могли да постигнат. Кучетата могат да помиришат вътрешността на човешкото тяло, което означава, че те знаят кога собствениците им са болни.

Те дори са способни да помиришат рак.

Няма ограничения за това, което тези същества могат да направят за любимите си другари.

Едно куче доказа своята любов към своя собственик по невероятен начин: използва това невероятно шесто чувство, за да спаси живота на стопанката си. Кучето следваше собственичкатаси навсякъде – нищо не можеше да успокои този домашен любимец. Кеаола е американска Акита, която живее със собствениците си в Донкастър, Южен Йоркшир. Рики и Алана Бътлър се грижат добре за нея и я третират като част от семейството. Наскоро Кеола научи, че семейството й става все по-голямо: собственичката й е бременна. Кеола е развълнувана за бебето, но не можеше да се отърси от чувството, че нещо не е наред.

С напредването на бременността на Алана, тя забелязала болка в долната част на гърба си. Тя посети и обсъди състоянието с лекаря си, но той го описва като странични ефекти от бременността. Алана се завърна вкъщи, вярвайки, че проблемът е нарастваща болка от развиващото се дете.

Не изпускай тези оферти:

Алана може да е била убедена, но Кеола знаеше по-добре. Можеше да помирише нещо нередно в тялото на собственика си. Алана забеляза, че кучето й се държи странно, но нямаше представа какво означава това.

 

 

„Когато лекарите ме изпратиха вкъщи и казаха, че няма нищо сериозно, тя просто ме гледаше толкова внимателно, че наистина ме уплаши“, обясни Алана на Меркурий Прес. „Направих снимка на нея, публикувах я във Фейсбук и направих шега за филма“ Хачи „, където кучето прави точно това и изведнъж приятелите ми започнаха да казват, че трябва да приемам поведението й сериозно

С течение на времето, кучето става все по-непоносимо. Рики и Алана определено забелязват, че се опитва да им каже нещо. – Никой не разбра колко съм болна всъщност – но Кеола го направи. Тя започна да се притиска към мен и да и плаче. Никога няма да разбера защо внезапно започна да прави това.

 

За щастие Алана не пренебрегна предупредителните знаци на кучето си. Тя се върна в болницата, където незабавно я приеха в интензивно отделение. Това, което откриха лекарите, беше шокиращо: Алана е била само на няколко крачки от смъртта.

Бъдещата майка има двойна бъбречна инфекция, заради която е имала болки в гърба си. За да станат нещата по-лоши, Алана има рядък вид инфекция.

„Тъй като тя е била нелекувана толкова дълго, това беше един от най-лошите случаи, които лекарите някога са виждали“, описва ужасяващия си опит във Фейсбук.

„В допълнение към това имах антибиотично устойчива инфекция, която е изключително рядка. Лекарите ми казаха, че ако бях останала повече, щях да умра, вероятно синът ми също.“

Кеола предотврати смъртта на стопанката си. Благодарение на лоялността на това кученце, Алана успя да мине бременността си в добро здраве.

 

 

Той дори имаше ангел-пазител: Кеола.

 

Алхана роди здраво момче на име Линкълн и той и Kеола сега са най-добри приятели.

 

Това очарователно куче има толкова много любов в сърцето си. Това е домашен любимец, който обича своя собственик толкова много, че е успя да спаси живота му.

Моля, споделете това с приятелите и семейството си.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Много боли, когато станеш безполезна и ненужна за собствените си деца
Next: България плаче! Почина проф. д-р Марин Роглев – доайен в родната психиатрия

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.